задължителна практика съдът е длъжен да извърши цялостна преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, и, прилагайки последиците на тежестта на доказване, да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани, като най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Съдът е обсъдил релевантните доказателства /непосочването изрично на някое не означава, че не е съобразено/, съобразил е както съответните периоди от време, които различните доказателства касаят, така и актуалното състояние на детето, неговите преживявания и нагласи, резултатите от работата на социалните работници с него и с родителите, начина, по който на практика протичат контактите му с бащата /като време, място и продължителност/, емоционалното му състояние. При второто гледане на делото от въззивната инстанция е допусната и изслушана психолого-психиатрична експертиза, работила на база всички събрани доказателства-в това число писмени, социални доклади, показания на свидетели, направени пред съда заявления на родителите и детето при изслушването им, проведени интервюта със същите от експертите за целите на експертизата. Именно като е съобразил заключението на вещите лица -предвид експертизата, която притежават, с оглед обсъждането на доказателствата от същите през призмата на специалните им знания и на база преките им впечатления от проведените интервюта, въззивният съд, изхождайки от най-добрия интерес на детето, е направил своите изводи относно това какъв е най-подходящият режим на контакти с бащата – така, че да се преодолее тежкия синдром на родителско отчуждение, наличното дистанциране, отхвърляне, прояви на враждебност, дългия период на напрактика липса на пълноценен контакт. Данните по делото, касаещи миналите добри отношения на бащата с детето и допуснати грешки и от двамата родители /които, както сочи експертизата, макар и в различна степен, имат принос за отчуждаването на детето, а въвличането му в техния конфликт и многото административни процедури и мерки, към които те прибягват, задълбочават проблема и не позволяват дистанциране/, са отчетени, но целта на решението е не да се накаже виновния родител, а да се защити най-добрия интерес на детето – да се избере такъв режим, който да даде възможност, при зачитане на чувствата и емоциите му, с оглед особеностите на конкретната ситуация, за постепенно и плавно възстановяване на отношенията и преодоляване на родителското отчуждение. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК.