чл. 128 ал. 1 СК

По първия въпрос е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, съгласно която въззивният съд е длъжен да установи фактите по делото, да обсъди всички относими и допустими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да посочи на кои дава вяра и защо. Съдът следва да обсъди също и всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивното решение е постановено в съответствие с тези разрешения. Решаващите изводи на съда са основани на преценка на изявленията на страните, констатациите на социалните работници, действащия режим на отношения между детето и бащата и заключението на вещото лице, които са подробно анализирани. Въззивният съд детайлно е аргументирал защо отхвърля възраженията срещу осъществяване на личните контакти на бабата и дядото с детето в дните, съвпадащи с определените лични контакти на бащата. Предвид изложеното въпросът не обуславя допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Вторият правен въпрос също е от значение за решаващите изводи на съда, но и при него не се констатира противоречие с постановките на т. 3 Постановление №1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС и на трайната практика на ВКС, в която последователно се застъпва становището, че под „интереси на децата се разбират всестранните им интереси по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Съгласно пар. 1, т. 5 ДР Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. При определяне режима на лични контакти на бабата и дядото с детето, независимо при кого живее то, съдът следва да изхожда от конкретно съществуващите отношения между поколенията в семейството, като се ръководи от интереса на детето. Последният се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават, както и на влиянието, което те могат да окажат върху личността на детето. Константна е съдебната практика и по въпроса, че при определяне на конкретния режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази и постоянното им местоживеене, установения режим на детето на обучение и почивка, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи, както и че на същия е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време. Всички тези обстоятелства са съобразени от въззивния съд, който, предвид задължението да следи за най-добрия интерес на детето, е допуснал съдебно-психологична експертиза за изясняване на отношенията и емоционалната му връзка с бабата и дядото. Съдът подробно е обсъдил необходимостта от контакти на детето с тях, а предвид липсата на доверителна връзка помежду им, е определил подробно постъпателен режим с поетапно увеличаване на срещите помежду им. Предвид тези констатации, и по този въпрос липсва основание за допускане на решението до касационно обжалване.
Третият въпрос не кореспондира с данните по делото, поради което по отношение на него не е налице общата селективна предпоставка за допускане до касационен контрол. Както се посочи, с определяне на мерките за лични отношения на детето с неговите баба и дядо, съдът нито е целял, нито пък е допуснал лишаване на отглеждащия родител (комуто е предоставено упражняването на родителските права) от възможността за контакт с него през всички съботно-неделни дни. Режимът се състои от няколко преходни периода, в които времето за срещи на детето с бабата и дядото поетапно се увеличава, но това не е за сметка нито на контактите му с бащата, нито на тези с майката. Въпросът, какво би станало, ако и другите баба и дядо (по майчина линия) поискат съдът да определи режим на отношения с детето, е изцяло хипотетичен, поради което той не подлежи на обсъждане. От друга страна, във всички случаи майката може да поиска изменение на вече установения режим на лични отношения както с бабата и дядото, така и с бащата, стига да са се изменили обстоятелствата, както това предвиждат чл. 128, ал. 2 и чл. 59, ал. 11 СК.