чл. 201 ал. 2 КТ
Изключване или намаляване на отговорността
Чл. 201. […] (2) Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Задължен ли е съдът да съобрази характера и тежестта на причинените вреди, техния интензитет и продължителност на проявление, характерът на засегнатите нематериални блага и всички конкретни обстоятелства, които имат значение за репариране на вредите и за прилагане на критерия „справедливост“ по см. на чл. 52 ЗЗД?
Когато работникът с поведението си е допринесъл за настъпването на злополуката, съдът трябва ли да изследва точно обективното съотношение на приноса на пострадалия, както и да установи в какво се изразява проявената груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и така да определи степента на съпричиняване, респ. размера, до който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Златина Рубиева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от настъпилата с ищеца трудова злополука от 17.06.2023 г. – по жалбите на ответника и неговия помагач, и?
Това има ли принос ищеца за настъпване на вредоносния резултат, евентуално – представлява ли неговото поведение груба небрежност“ в смисъла по чл. 201, ал. 2 КТ – по жалбата, с която той се е оплакал, че първостепенният съд е уважил неоснователното възражение на ответника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Дали са допустими свидетелски показания на дадено лице, което по възлагане и по занятие (частен детектив) е осъществило наблюдение на ответната страна с цел установяване на факти, относими към предмета на доказване, и следва ли и как следва да се ценят такива свидетелски показания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
чл. 10 ГПК, чл. 12 ГПК, чл. 146 ал. 4 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 200 ал. 1 КТ, чл. 200 ал. 3 КТ, чл. 200 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 290 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 1 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 32 ал. 2 КРБ, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 6 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съдът да обсъди свидетелските показания съвкупно с другите доказателства по делото, като съобрази обстоятелствата за евентуалната заинтересованост на свидетелите?
Необходимо ли е пълно и главно доказване на изгодните факти, с които страната обосновава твърденията си за причинени неимуществени вреди, когато те са оспорени, и как съдът следва да изгради преценката си за доказаност на тези факти?
Кои обстоятелства е длъжен да съобрази съдът при определяне на обезщетение за неимуществени вреди и как следва да оцени тяхното значение за справедливия размер на обезщетението?
Кои са фактите, обуславящи размера на приноса в настъпването на вредите при допусната груба небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ и следва ли да има съответствие между определената от съда степен на съпричиняване и действителния принос на пострадалия?
При определяне на съпричиняването по чл. 201, ал. 2 КТ следва ли съдът да съобрази съотношението между нарушението на работника и неизпълнението на задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, вкл. задължението му за организация и контрол на работния процес?
Допустимо ли е съдът да определя висок процент съпричиняване при трудова злополука единствено въз основа на единично нарушение на вътрешна инструкция от страна на работника, без да извърши цялостна преценка на организацията на труда, контрола и мерките за безопасност, осигурени от работодателя?
Следва ли при определяне на съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ съдът да изложи конкретни мотиви относно съотношението между нарушенията на работника и неизпълнените задължения на работодателя за безопасност на труда, или е допустимо процентът на съпричиняване да бъде определен без такава съпоставителна преценка?
Представлява ли всяко нарушение на правилата за безопасност на труда от страна на работника груба небрежност” по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, или за да се приеме груба небрежност е необходимо поведението на работника да представлява явно и съществено отклонение от дължимата грижа?
При трудова злополука, настъпила при дейност с източник на повишена опасност, следва ли при определяне на съпричиняване да се отчита засиленото задължение на работодателя за контрол и организация на безопасността на труда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Как следва да се формира вътрешното убеждение на съда и този процес подчинен ли е на съдопроизводствени правила, чието нарушение е винаги съществено?
Когато при формиране на вътрешното си убеждение съдът не е спазил логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава ли постановеното решение поради необоснованост?
Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда на установените по делото доказателства и факти предполага ли грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда, т. е. нарушаване на логическите правила при вземането на решението, поради което изводите не почиват на обективно установените факти и законът не е приложен според точния му смисъл?
Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото?
Длъжен ли е ответникът да докаже възражението си за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване?
Задължение ли е на работодателя да инструктира работниците и да създаде безопасни условия на труд за изпълнение на възложената работа и може ли да се вмени в допринасяне – груба небрежност от страна на работниците, при поставяне в условия за изпълнение на работата без осигуряване на елементарни безопасни условия и инструкции?
Когато злополуката се дължи на неосигурени от страна на работодателя безопасни условия на труд, може ли да се приеме, че злополуката се дължи на груба небрежност на работника?
При липса на подчертано субективно отношение на пострадалия за нарушаване правилата за безопасност, като елемент на виновно действие, може ли да се мотивира приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, или за това е достатъчно всяко нарушение на правилата за безопасност на труда?
Налице ли е груба небрежност при липса на доказателства за наличие на знание от страна на пострадалия, че в конкретната ситуация за него могат да настъпят вредни последици и как да ги предотврати?
За да се приеме допринасяне от пострадал на основание чл. 201, ал. 2 КТ, длъжен ли е ответникът да докаже съзнавана небрежност от страна на пострадалия, с установяване на факта, че пострадалият е предвиждал настъпване на неблагоприятния резултат и е имал конкретни представи как да го предотврати или е достатъчно установяване на нарушение правилата за безопасност на труда от пострадалия?
Налице ли са предпоставките на чл. 201 КТ за отчитане на допусната от пострадал работник груба небрежност поради нарушаване на правилата за безопасност, при доказана липса на създаване на такива правила от работодателя, липса на инструктаж и липса на безопасни условия, а единствено изискване на определен резултат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Александър Цонев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е постановяване на решение, без съдът да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, които са установени по надлежния процесуален ред в производството по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Има ли основание за приспадане от определеното обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на обезщетението от социалното осигуряване за временна нетрудоспособност, както и на полученото застрахователно обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Сочи се правен въпрос, допусната от работодателя постоянна практика да се нарушава безопасността на труда в предприятието, води ли до изключване на съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Велислав Павков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Как следва да се прилага критерият за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по предявен иск по чл. 200 КТ на пострадал в трудова злополука работник, по която е увредено здравето му? Следва ли при определяне размера на обезщетението на пострадал в трудова злополука работник да бъдат включени и т. нар. бъдещи вреди“, когато е налице неясна и неблагоприятна прогноза за възстановяването му от травмата, и когато е неясно дали ще остане дефицит в движението му, предвид настъпили усложнения при лечението му? Кога са налице критериите за намаляване на обезщетението по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ? При констатирана груба небрежност, изразяваща се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за безопасност от пострадалия работник, как следва да се степенува съпричиняването по чл. 201, ал. 2 КТ? Следва ли от определения от съда размер на вземането да неимуществени и имуществени вреди под формата на платени разноски за лечението по иск с правно основание чл. 200 КТ да се приспада получено от работника обезщетение да временна нетрудоспособност по чл. 200, ал. 3 КТ? Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат анализ на съвкупния доказателствен материал, събран по делото, на доводите на страните, както и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира доказателства по делото? Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, следва ли анализът на тези показания да отчитат начина, по който свидетелите са узнали тези факти, както и способността и желанието им вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си? Каква е обвързващата сила в гражданския процес на официалния свидетелстващ документ - разпореждане на ТП на НОИ - по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно отразените в него факти, свързани с механизма на настъпване на злополуката, при предявен иск по чл. 200 КТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
чл. 172 ГПК, чл. 179 ал. 1 ГПК, чл. 200 ал. 1 КТ, чл. 200 ал. 3 КТ, чл. 200 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 52 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 КСО, чл. 60 ал. 1 КСО
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Приетият и допуснат от съда официален документ издаден от орган, на който са вменени права да „извършва разследване на трудова злополука има ли доказателствена сила за съда и същият следва ли да бъде изключен от доказателствената тежест, при достигнати крайни изводи на въззивния съд за липса на приложение на чл. 201, ал. 2 КТ, които са изцяло в противоречие с изложените констатации на НОИ за установено нарушение от страна на работника на чл. 33 ЗЗБУТ. В случай, че съда се ползва с доказателствената сила на документа, следва ли да изложи подробни мотиви относно приемането на констатациите по същия частично и неприемане на други? Дадено лично обяснение от страна на работника пред надлежен орган имащ права да констатира трудова злополука, в което е налице самопризнание на работника за установяване на опасност, но продължаване на работа, може ли да се счете за достатъчно и имащо сила на официален документ обвързващ страните, и следва ли същият да бъде ценен от съда, съобразно всички доказателства по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Христова
чл. 12 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 200 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 248 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 52 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 КСО, чл. 78 ал. 6 ГПК
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.