чл. 201 ал. 2 КТ

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими обстоятелства по делото, в това число релевирани от страната правонамаляващи възражения - за прекомерност на пълния размер от поисканата сума, за възможно съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД - като в мотивите си посочи кои обуславящи спорното право факти счита за установени и кои счита за недоказани?
Относно съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и относно съдържанието на понятието груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ при съпричиняването?
При присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ, когато ищецът претендира единствено обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди, приспада ли се полученото обезщетение за временната нетрудоспособност на основание чл. 200, ал. 3 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Златина Рубиева

Определение №/..2026 по дело №/2024

Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства по делото и на доводите на страните, и да постанови решението си върху приетите за установени факти и върху закона, който е от значение за изхода на делото?
Следва ли от обезщетението за неимуществени вреди да се приспада изплатеното на пострадалото лице обезщетение за временна неработоспособност от общественото осигуряване?
Кои са релевантните факти, обуславящи размера на допринасянето в настъпване на вредите в резултат на допусната груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и следва ли да има съответствие между степента на съпричиняване и действителния принос на пострадалия?
Как следва да се прилага критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви обстоятелства следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?
За задължението на въззивния съд да мотивира решението си, като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните, както и длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал и да изложи собствени мотиви защо приема за доказани конкретните вреди по делото?
Следва ли да има съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на вреди от трудова злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат?
Какви са критериите за преценка дали пострадалият работник/служител е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, и при съобразяването им има ли значение липсата на доказване на твърдения на работодателя за допусната груба небрежност?
Следва ли да се намали дължимото обезщетение поради допусната от пострадалия груба небрежност при настъпила трудова злополука, в случай, че са нарушени правилата за безопасна работа от страна на работодателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право | Телесно увреждане | Трудови злополуки

докладвано от съдия Иво Дачев

Решение №/..2026 по дело №/2025

Как се прилага критерия на чл. 52 ЗЗД при обезщетяване на неимуществени вреди, в частност от травматични увреждания при трудова злополука?
Дали неучастието на пострадалата в предварителната загрявка (клас-екзерсис) преди репетицията представлява проява на груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и следва ли да се намали обезщетението поради принос на пострадалата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

съдия Емил Томов

чл. 176 ГПК, чл. 200 ал. 1 КТ, чл. 201 ал. 1 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 6 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД

Решение №/..2026 по дело №/2023

Граждански процес | Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право | Трудови злополуки

Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

съдия Емил Томов

чл. 200 ал. 1 КТ, чл. 200 ал. 3 КТ, чл. 200 ал. 4 КТ, чл. 200 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 6 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2026

Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право

Относно критериите за определяне на процента на съпричиняване и следва ли да има съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на вреди от трудова злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат?
Кои са критериите за определяне на небрежността на работника като обикновена и груба, както и кои са критериите за намаляване на обезщетението при небрежност?
Относно критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на телесни повреди и длъжен ли е съдът при определянето размера на обезщетението да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД?
Длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички твърдения, искания, доводи и възражения на страните и да обсъди всички доказателства, относими към правния спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №/..2026 по дело №/2025

Какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на телесни повреди?
Налице ли са обективни причини, за които ищцата не носи отговорност за проява на груба небрежност, доколкото при придвижването на останалите работници до работното място по обичайния маршрут на придвижване никой друг работник в дружеството не е претърпял подобен инцидент за работната смяна, като този, настъпил с ищцата, и претърпян само от нея за работния ден при придвижване до работното място?
При присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ, когато ищецът претендира единствено обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди, приспада ли се полученото обезщетение за временната нетрудоспособност на основание чл. 200, ал. 3 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Застрахователни обезщетения | Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право | Трудови злополуки

докладвано от съдия Златина Рубиева

Решение №/..2026 по дело №/2024

Когато съдът присъжда обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по обществено осигуряване, съгласно чл. 200, ал. 3?
Какво е съдържанието на понятието „справедливост“, по смисъла на чл. 52 ЗЗД и какви са критериите при определяне на дължимото обезщетение при настъпило тежко увреждане, в резултат на трудова злополука?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

съдия Илияна Папазова

чл. 200 ал. 3 КТ, чл. 200 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 202 КТ, чл. 290 ГПК, чл. 78 ал. 6 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2026

При определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното приложение на чл. 52 ЗЗД? Съставлява ли нарушение на чл. 52 ЗЗД позоваването в съдебното решение, че обезщетението се определя по справедливост, без да са посочени обстоятелствата и критериите, въз основа на които се определя същото? Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона? Може ли изводът за наличие на груба небрежност на работника да се основава на предположение, без доказателства за действия в разрез с изискванията за безопасност на труда и механизма на злополуката? Всяко действие на работника при изпълнение на трудовите задължения ли се явява съпричиняващо при трудова злополука и основание за намаляване на обезщетението по чл. 201, ал. 2 КТ? Следва ли де се приеме наличие на груба небрежност от работника, като същия е допуснал нарушение на трудови задължения поради обективна невъзможност да спази правилата на работа поради неосигуряване на средства за безопасност от работодателя? Следва ли де се приеме наличие на груба небрежност и в какво съотношение при условие, че нарушение на трудовите задължение и на нравилата за безопасност от работника са свързани с обективна невъзможност да бъдат изпълнени трудовите задължение без тези нарушения, поради неосигуряване на технически средства за безопасното им изпълнение от работодателя (липса на оборудване на товарен автомобил със спирателни клинове в случая), т. е. за нарушението работодателят има принос, като не осигурил средства за безопасно извършване на работата? Всяко нарушение на трудовите задължение и правилата за безопасност ли се явява груба небрежност и какви са критериите за разграничение на обикновената от грубата небрежност при изпълнение на трудовите задължения, респ. следва ли съдът с решението си да мотивира ограничителните критерии при определяне на степента на констатирана небрежност от работника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №/..2026 по дело №/2026

Относно дължимата от съда комплексна преценка на релевантните обстоятелства, съставляващи критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени в резултат на причинена смърт на близък родственик на ищеца.

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Решение №/..2026 по дело №/2025

Какъв е начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

съдия Илияна Папазова