чл. 200 ал. 1 КТ

Как следва да се формира вътрешното убеждение на съда и този процес подчинен ли е на съдопроизводствени правила, чието нарушение е винаги съществено?
Когато при формиране на вътрешното си убеждение съдът не е спазил логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава ли постановеното решение поради необоснованост?
Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда на установените по делото доказателства и факти предполага ли грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда, т. е. нарушаване на логическите правила при вземането на решението, поради което изводите не почиват на обективно установените факти и законът не е приложен според точния му смисъл?
Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото?
Длъжен ли е ответникът да докаже възражението си за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване?
Задължение ли е на работодателя да инструктира работниците и да създаде безопасни условия на труд за изпълнение на възложената работа и може ли да се вмени в допринасяне – груба небрежност от страна на работниците, при поставяне в условия за изпълнение на работата без осигуряване на елементарни безопасни условия и инструкции?
Когато злополуката се дължи на неосигурени от страна на работодателя безопасни условия на труд, може ли да се приеме, че злополуката се дължи на груба небрежност на работника?
При липса на подчертано субективно отношение на пострадалия за нарушаване правилата за безопасност, като елемент на виновно действие, може ли да се мотивира приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, или за това е достатъчно всяко нарушение на правилата за безопасност на труда?
Налице ли е груба небрежност при липса на доказателства за наличие на знание от страна на пострадалия, че в конкретната ситуация за него могат да настъпят вредни последици и как да ги предотврати?
За да се приеме допринасяне от пострадал на основание чл. 201, ал. 2 КТ, длъжен ли е ответникът да докаже съзнавана небрежност от страна на пострадалия, с установяване на факта, че пострадалият е предвиждал настъпване на неблагоприятния резултат и е имал конкретни представи как да го предотврати или е достатъчно установяване на нарушение правилата за безопасност на труда от пострадалия?
Налице ли са предпоставките на чл. 201 КТ за отчитане на допусната от пострадал работник груба небрежност поради нарушаване на правилата за безопасност, при доказана липса на създаване на такива правила от работодателя, липса на инструктаж и липса на безопасни условия, а единствено изискване на определен резултат?