1/ „Дали в настоящия процес споразумението между ищеца и ответника противоречи на закона?“ – излагат се съображения, че му липсва предмет, доколкото няма логическа връзка между твърдения в иска цифров израз на щетите и посоченото основание. Сочи се също така, че споразумението противоречи на добрите нрави защото работодателят се е възползвал от по-силните си в трудовото правоотношение позиции. 2/ „Дали след като ответникът е с неустановена трудова характеристика в отношенията му с ищцовото дружество и не е доказано, че е отчетник, може да носи пълна имуществена отговорност?“. Жалбоподателят излага съображения, че първоинстанционният и въззивният съд неправилно не са допуснали счетоводна експертиза. Сочи се, че последната би установила реалното наличие или липса на щета, доколкото ако няма щета, то и процесното споразумение няма предмет и противоречи на добрите нрави, следователно е нищожно. Изтъква се, че това води до липса на мотиви и съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът се позовава на решение №218/02.01.2019 г. по гр. д. №2033/2018 г. на III г. о. на ВКС и решение №190/07.02.2020 г. по гр. д. №24/2019 г. на I г. о. на ВКС.