чл. 312 ал. 2 ГПК

Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, като приложи мотиви във връзка с тях, да се произнесе по доводите на страните, като основе решението си върху приетите от него, в резултат на тази преценка, релевантни факти и обстоятелства и върху закона?
На работодателя ли принадлежи доказателтвената тежест в производството по чл. 344 КТ за доказване на дисциплинарните нарушения, когато ицщата е оспорила извършването им, и достатъчно ли е в този случай установяването на нарушенията единствено с представени от работодателя констативни протоколи за тях, съставени от него или от други негови служители?
Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, длъжен ли е той да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание, или е достатъчно да му посочи правните норми, които счита, че са нарушение?
Както в искането за обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, следва ли нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин?
Когато обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, бъде формулирана в друг документ, към който препраща заповедта, следва ли той да е станал достояние на работника или служителя?
При определяне на наказанието при системните нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ следва ли да се изхожда от критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, съответно длъжен ли е работодателят и в този случай да съобрази кое от дисциплинарните наказания съответства на извършените нарушения?
Имат ли правно значение за съществувнето на "системност" по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ предходни нарушения на трудовата дисциплина, за които служителят вече е наказан дисциплинарно, но на които работодателя не се е позовал при прилагане на конкретното наказание?