чл. 424 ал. 2 ГПК
Иск за оспорване на вземането
Чл. 424. […] (2) Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Подлежат ли на доказване по същество надлежно изложени факти и твърдения в ИМ, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането в иск по чл. 424 ГПК?
Преценката, която съдът извършва за допустимостта на иск по чл. 424 ГПК, обхваща ли надлежно изложените факти в ИМ, или следва да бъде извършена самостоятелна преценка (без даване на възможност за доказване) по същество на доказателства, сочени като нови?
Относимостта на соченото като ново обстоятелство или доказателство към иск по чл. 424 ГПК въпрос по допустимостта или по съществото на претенцията е?
Дали соченото в исковата молба обстоятелство е новооткрито и дали попада в обсега на посочените в чл. 424 ГПК белези – определеност и установеност към конкретен времеви момент, както и дали съществува връзка между поддържаното основание за оспорване на вземането и обстоятелствата, на които са изградени решаващите изводи за издаване на заповедта за изпълнение, е въпрос по същество или се отнася към редовността на исковата молба?
Кои характеристики определят дали представени като нововъзникнали доказателства са от съществено значение за спора?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички, събрани по делото, доказателства?
Длъжен ли е въззивният съд да следи за допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част?
В случай, че първоинстанционният съд е прекратил производството поради недопустимост на иска без да бъдат дадени указания на ищеца да отстрани нередовностите, следва ли въззивният съд да върне делото на първоинстанционния съд с изрични указания?
В случай, че производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска без първоинстанционният съд да е дал възможност на ищеца да отстрани нередовностите, въззивният съд като съд по същество може ли да даде указания на ищеца по чл. 129, ал. 2 ГПК?
При предявени кумулативни искове по чл. 424 ГПК и по чл. 26 ЗЗД при прекратяване на иска по чл. 424 ГПК поради неспазен срок, следва ли съдът да разгледа предявения иск за нищожност на правните сделки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
„При постановено ВКС определение по чл. 274, ал. 3 ГПК, с което преграждащото по-нататъшното развитие на делото определение на въззивен съд е отменено и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск с дадени указания по приложение на процесуалния закон, свързани със задължението на съда да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства и възражения на страните относно предпоставките за допустимост на иска, до каква степен при повторното разглеждане въззивният съд е обвързан от дадените от ВКС указания по прилагане на процесуалния закон относно предпоставките за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск и по-конкретно, в случай на разкрити при повторното разглеждане на делото нови релевантни обстоятелства и/или събрани нови доказателства относно наличието на тези предпоставки, длъжен ли е въззивният съд да ги обсъди и да извърши нова, цялостна и самостоятелна преценка за допустимостта на иска и да формира и изложи самостоятелни мотиви в тази насока или е напълно обвързан от изводите на ВКС, че искът е допустим и длъжен да се съобрази със задължителните за по-долу стоящите съдилища указания да разгледат същия иск по същество?“ при въведена допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно ГПК. Иска се допускане на касационното обжалване и по въпроса относно критериите за приложение на чл. 20 ЗЗД в същата хипотеза на допълнителна предпоставка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 143 ЗЗП, чл. 146 ал. 1 ЗЗП, чл. 20 ЗЗД, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 278 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 предл. последно ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 366 ЗЗД, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 424 ал. 1 ГПК, чл. 424 ал. 2 ГПК, чл. 424 ГПК, чл. 7 ал. 3 ГПК
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2021
От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 на ТР №2/2015 г. на ВКС, ОСГТК и в тази връзка даденото с т. 10 ТР №2/2015 г. разрешение прилага ли се само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства или и към тези, които са приключили преди това?
Тече ли погасителната давност докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
чл. 116 б. в ЗЗД, чл. 117 ал. 2 ЗЗД, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 226 ал. 1 ГПК, чл. 237 ГПК, чл. 270 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 1 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 418 ГПК, чл. 424 ал. 1 ГПК, чл. 424 ал. 2 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, чл. 439 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
За да е налице основанието на чл. 126, ал. 1 ГПК необходимо ли е да е налице пълен субективен и обективен идентитет между делата?
Дали ищецът е длъжен да изчерпи в един процес основанията на своя иск и дали отхвърлянето на иска на едно основание, респективно отказа от иска на едно основание, е процесуална пречка да бъде предявен иск на друго основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
чл. 126 ал. 1 ГПК, чл. 147 ал. 1 ЗЗД, чл. 147 ЗЗД, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ГПК, чл. 276 ал. 1 ГПК, чл. 278 ал. 4 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 424 ал. 2 ГПК, чл. 424 ГПК, чл. 439 ГПК
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
1. „От коя дата започва да тече срока на погасителната давност при заповед за изпълнение по чл. 417, т. 1 - 9 ГПК, допуснато незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист – от датата на издаване изпълнителния лист или от датата, когато заповедта с допуснато незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист е влязла в сила?“; 2. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД при издаден изпълнителен лист на основание чл. 410 и 417 ГПК – издадена заповед за изпълнение, доколкото цитираната разпоредба на ЗЗД се отнася само за съдебно решение, но не и за заповед за изпълнение или в случая важат общите разпоредби на ЗЗД за погасителна давност – главница и лихви? Допустимо ли е по пътя на тълкуванието, съдът да измени императивна законна разпоредба и да я допълни – в случая същата да се прилага не само за съдебните решения, но и за други актове, като заповед за изпълнение?“; 3. „Е ли т. н. „присъединяване на едно изпълнително дело към друго валидно изпълнително действие, прекъсващо давността, при положение че в ГПК няма такава процедура и същата не е упомената в ТР 2/2013 ОСГТК?“; 4. „Присъдените по заповед за изпълнение лихви - моратарна и др., изключена законната, с каква давност се погасяват – с 5 годишна давност или 3 годишна давност?“; 5. „За какъв срок назад може да бъде търсена законната лихва върху главницата, при положение, че са изминали повече от 3 години непрекъсната давност от сдобиването с изпълнителен лист до завеждането на изпълнителното дело – само законната лихва след завеждане изпълнителното дело или 3 години назад от датата завеждане изпълнителното дело?“; 6. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си да обсъди всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните?“ и 7. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?“. Сочи, че шестият въпрос е решен в противоречие с решение №222/27.03.2018 г. по т. д. №505/2017 г. на ВКС, II т. о., ТР №1/04.01.2001 г. по гр. д. №1/2000 г. на ВКС, ОСГК, решение №212/01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №180/11.01.2016 г. по т. д. №1618/2014 г. на ВКС, II т. о., решение №161/04.10.2016 г. по т. д. №2220/2015 г. на ВКС, II т. о., ППВС №7/1965 г. и ППВС №1/1985 г., а седмият с решение №222/27.03.2018 г. по т. д. №505/2017 г. на ВКС, II т. о., решение №222/06.04 2017 г. по т. д. №425/2015 г. на ВКС, II т. о., решение №134/30.12.2013 г. по т. д. №34/2013 г. на ВКС, II т. о. и решение №212/01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, II т. о., както и, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
чл. 116 б. в ЗЗД, чл. 117 ал. 2 ЗЗД, чл. 18 ЗЧСИ, чл. 237 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 418 ГПК, чл. 423 ГПК, чл. 424 ал. 1 ГПК, чл. 424 ал. 2 ГПК, чл. 426 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 81 ГПК
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК да се уважи.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зоя Атанасова
чл. 116 б. б ЗЗД, чл. 116 б. в ЗЗД, чл. 117 ал. 2 ГПК, чл. 117 ал. 2 ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ, чл. 189 ал. 2 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 237 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 418 ГПК, чл. 424 ал. 1 ГПК, чл. 424 ал. 2 ГПК, чл. 435 ГПК, чл. 439 ал. 1 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 81 ГПК, чл. 86 ал. 2 ЗСВ
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
1. „Ползва ли се с давността предвидена в чл. 117, ал. 2 ЗЗД установеното с влязла в сила заповед за изпълнение вземане или за него е приложима давността предвидена за самото задължение?“ и 2. „Ползва ли се с давността предвидена в чл. 117, ал. 2 ЗЗД установеното с влязла в сила заповед за изпълнение акцесорно вземане за лихви върху забавената част от главното задължение или за него е приложима давността предвидена в чл. 111, б. в ЗЗД?“, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като липсва установена практика на ВКС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
чл. 111 б. в ЗЗД, чл. 117 ал. 2 ГПК, чл. 117 ал. 2 ЗЗД, чл. 237 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 418 ГПК, чл. 424 ал. 1 ГПК, чл. 424 ал. 2 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
С каква давност се ползва вземането срещу длъжника по издадена заповед за изпълнение, влязла в сила поради неподаване възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК – три годишна или пет годишна? Счита, че въззивният акт противоречи на решенията по гр. д.№3152/2018г. на ІІІ гр. о., по гр. д.№1812/2015г. на ІV г. о. и по т. д.№9432/2009г. на І т. о. Позовава се и на очевидна неправилност, по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
чл. 117 ал. 2 ЗЗД, чл. 237 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 404 т. 1 ГПК, чл. 405 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 418 ГПК, чл. 424 ал. 1 ГПК, чл. 424 ал. 2 ГПК, чл. 424 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като във връзка с втория въпрос цитира следните съдебни актове: решение №297/24.01.2020 г. на Районен съд – Пловдив, Решение №378 от 12.05.2017 г. на Районен съд – Перник и определение №208/21.03.2022 г. по гр. д. №4063/2021 г. на ВКС, III г. о. Касаторът смята също, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност и вероятна недопустимост на въззивното решение – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ и 3 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Таня Орешарова
чл. 111 б. б ЗЗД, чл. 111 б. в ЗЗД, чл. 117 ал. 2 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 418 ГПК, чл. 424 ал. 1 ГПК, чл. 424 ал. 2 ГПК, чл. 439 ал. 2 ГПК, чл. 439 ГПК
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
1/ „Молба по перемирано изпълнително дело, по която взискателят не е внесъл съответните авансови такси и в която не е ясно и точно формулирано искането за изпълнителни действия, представлява ли редовно същинско изпълнително действие, което води до прекъсване на давността?“; 2/ „Нередовна молба на взискателя по перемирано изпълнително дело, може ли да бъде разглеждана, като молба довела до редовно същинско изпълнително действие, ако няма данни за връчване на указанията на ЧСИ за внасяне на такси, но няма и указания на съда, че липсват доказателства за връчване на указанията на ЧСИ, след като от данните отбелязани на обратната страна на изпълнителния лист ЧСИ е посочил друга дата за последно валидно изпълнително действие?“; 3/ „Влязлата в сила заповед за изпълнение представлява ли влязло в сила решение, по отношение на която се прилага нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД или се прилага нормата на чл. 111, б. в ЗЗД?“ – относно първите три въпроса се обосновава приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че произнасянето по тези въпроси ще изясни действителната воля на законодателя във връзка с това кое принудително действие е редовно и същинско и води до прекъсване на давността, какво е действието на молбите на взискателя по перемирано изпълнително дело и дали влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на влязло в сила решение – чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Сочи се, че по повдигнатите въпроси не съществува трайна и/или задължителна съдебна практика. 4/ „Съдът длъжен ли е да вземе предвид и да обсъди всички доводи, възражения и събрани по делото доказателства, от които да направи извод за прекъсване на давността и следва ли да укаже на страната, която извежда своите доводи от събраните доказателства, че по отношение на някои факти не сочи доказателства, с оглед отбелязванията на обратната страна на изпълнителния лист от съответния ЧСИ?“ – твърди се наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без да се посочва конкретна съдебна практика. В касационната жалба се поддържа също, че е налице основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение, доколкото съдът в нарушение на императивните норми на закона е приложил неправилно практиката на ВКС, както ѝ евентуално не е приложил нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
чл. 111 б. в ЗЗД, чл. 116 б. а ЗЗД, чл. 116 б. б ЗЗД, чл. 116 б. в ЗЗД, чл. 117 ал. 2 ЗЗД, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 129 ГПК, чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ, чл. 18 ЗЧСИ, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 237 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 418 ГПК, чл. 424 ал. 1 ГПК, чл. 424 ал. 2 ГПК, чл. 424 ГПК, чл. 426 ал. 2 ГПК, чл. 426 ал. 3 ГПК, чл. 426 ал. 4 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, чл. 439 ал. 1 ГПК, чл. 439 ГПК
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.