чл. 117 ал. 2 ЗЗД

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност? От кой момент тече погасителната давност за вземания, предмет на изпълнителни дела, образувани и прекратени преди обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г., ОСГТК на ВКС? Прекъсва ли се започналата да тече в полза на длъжника давност чрез предявяване на иск за отричане на вземането на длъжника срещу кредитора? Може ли с Тълкувателно решение №3/28.03.2023 г. на ВКС, ОСГТК, да бъде променена нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД? Създава ли се с Тълкувателно решение №3/28.03.2023 г. на ВКС, ОСГТК, неравностойно положение на длъжниците по изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015 г. с тези, чиито дела са образувани след тази дата? Въвежда ли се с Тълкувателно решение №3/28.03.2023 г. на ВКС, ОСГТК, изключение от правилото на чл. 110 ЗЗД, че с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друго? Допустимо ли е да се променя същностния смисъл на императивна законова норма – тази на чл. 433, т. 8 ГПК, чрез тълкувателно решение, в случая – Тълкувателно решение №2 от 04.07.2024 г., постановено по тълк. д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС? Следва ли съдът да се съобразява при решаването на спора по същество с дадено тълкуване, макар и от ВКС в ТР №2 от 04.07.2024 г., постановено по тълк. д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС относно ефекта на перемпцията, след като нормата не е изменяна и тя е една и съща от приемането на ГПК, обн. ДВ бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г. до днес? Императивна или диспозитивна е нормата на чл. 433, т. 8 ГПК и прекратява ли тя по силата на закона изпълнителното дело и какъв е ефектът за извършените по него действия след това? Възможно ли е взискателят или съдебният изпълнител при възлагане да извършват по едно изпълнително дело валидни и правнозначими изпълнителни или други процесуални действия, след като вече изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК? Имат ли такива действия процесуално и/или материалноправно значение и какво? Водят ли те до прекъсване на перемпцията като процесуален институт или на погасителната давност като материален институт? Обезсилват ли се по право и губят ли с обратна сила своето значение процесуалните действия, извършени от взискателя по изпълнително дело, когато изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК? Могат ли да се считат за законосъобразни действията, извършени по едно вече прекратено по силата на закона изпълнително дело поради перемпция и следователно могат ли да произведат действие с правно значение? Необразуването на ново изпълнително дело по подадена молба от взискателя за изпълнително действие по едно вече прекратено по силата на закона изпълнително дело има ли значение за прекъсването на давността? Загубил ли е значение институтът на перемпцията по отношение на преценката на действията, водещи до прекъсване на погасителната давност след приемането на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е обявено за изгубило сила ППВС №3/1980 г., след като нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е отменяна?