чл. 295 ал. 2 ГПК

При определянето на международната компетентност на българския съд по Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, когато съдът разглежда и решава дела за родителски права и определя обичайното местопребиваване на ненавършилото пълнолетие дете на страните, длъжен ли е служебно да събира в пълнота информацията по чл. 48, ал. 7 КМЧП за всички обстоятелства от личен и професионален характер, които произтичат от трайните връзки на лицето с мястото на обичайно местопребиваване - за детето и за отглеждащия го родител; следва ли да се установи по безспорен начин, дали детето е било интегрирано в социална и семейна среда, отглеждащият родител временно ли пребивава в чуждата държава, или има статут на уседналост, детето посещава ли детско заведение, има ли личен лекар, къде е адресно регистрирано детето - в България или в чуждата държава; длъжен ли е съдът да съобрази произнасянето си с обстоятелствата, касаещи правото на отглеждащия родител временно да пребивава и да работи в чуждата държава, или има статут на уседналост, конкретно по настоящото дело - в Обединено Кралство Великобритания?
В случай, че по делото пред българския съд са установени нарушения при упражняването на родителските права от единия родител спрямо другия родител и в България има наложена забрана от съд по чл. 127б, ал. 1 СК за единия родител да извежда детето от България във Великобритания, длъжен ли е другият съдебен състав при определянето на международната компетентност да съобрази произнасянето си с наложената забрана от български съд; длъжен ли е съдът да провери доколко са налице обстоятелства по смисъла на чл. 5, ал. 2 Конвенцията и обичайното пребиваване на детето дали е било променяно от някоя от страните в нарушение на нормите за упражняване на родителските права?