чл. 226 ал. 2 ГПК

Налице ли е интерес от предявяване на установителен иск за собственост срещу лице, което е придобило спорното право в хода на предходен процес/след вписване на исковата молба/, който е приключил с влязло в законна сила решение, с което е било прието за установено по отношение на неговия праводател, че ищците са собственици на спорния имот, независимо от разпоредбата на чл. 299 вр. чл. 226, ал. 3 ГПК?
Обвързан ли е, на основание чл. 226, ал. 3 ГПК, приобретателят на спорното право от силата на пресъдено нещо на решението, постановено срещу неговия праводател, в случай, че в рамките на новия процес приобретателят се позовава на възникнало в неговия патримониум право на собственост по силата на давностно владение?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет след като обсъди всички доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, като ги подложи на самостоятелна преценка и формира свои изводи?
Следва ли да намери приложение разпоредбата на чл. 226, ал. 2 ГПК в случаите, в които решението срещу праводателя е било обезсилено с влязло в сила определение, поради отказ от иска, преди прехвърлянето на правото, като впоследствие прекратителното определение е било отменено чрез недопустим съдебен акт, по жалба на трето, неучастващо в процеса лице?