чл. 417 т. 3 ГПК

Допустимо ли е по реда на заповедното производство по чл. 417 ГПК да се осъществи изпълнение на имуществена отговорност на работник или служител по трудово правоотношение, която според чл. 211 КТ може да бъде реализирана само по съдебен ред и въз основа на влязло в сила съдебно решение? Противоречи ли сключеното нотариално заверено споразумение между работодател и работник, съдържащо признание за задължение, разсрочено по време и размер, на изискването по чл. 211 КТ, че имуществената отговорност на работника трябва да се реализира само чрез исков процес, или такова споразумение може да замести и заобиколи специалния съдебен ред? Има ли правно основание нотариално завереното споразумение по чл. 365 ЗЗД да представлява изпълнително основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК, при положение, че спорът касае имуществена отговорност по трудовото правоотношение, която подлежи на установяване чрез иск по чл. 211 КТ? Какво е правното значение и тежест на нотариалната заверка на подписите върху споразумение, когато съдържанието му (каузата и действителното признание) не е заверено и не е предмет на независима проверка? Каква е правилната процесуална процедура и последователност при реализиране на имуществената отговорност на работник по чл. 211 КТ и съответните норми на ГПК, когато е сключено споразумение, което противоречи на специалния съдебен ред? Специалният режим на имуществената отговорност на работника или служителя, уреден в разпоредбите от чл. 203 до чл. 212 КТ, имащи императивен характер, допуска ли въпросите, които са предмет на същите, да се уговарят между неравнопоставените страни със споразумение?