чл. 207 ГПК

Каква е доказателствената стойност на протокола за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред по смисъла на чл. 125, т. 8 ЗДвП, и може ли механизмът на ПТП да се доказва с други, допустими от ГПК доказателствени средства, когато такъв протокол не е съставен?
С какви доказателствени средства може да се доказват вреди от деликт (увреждане на МПС при ПТП с един участник по смисъла на чл. 125, т. 8 ЗДвП), когато не е съставен констативен протокол за ПТП от службата за контрол на МВР, съгласно разпоредбата на чл. 125 и чл. 125а ЗДвП, при спазване на изискванията на сега действащата Наредба №1з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд?
Следва ли въззивният съд да приложи неблагоприятните последици от доказателствената тежест спрямо въззивника, когато прието по делото експертно заключение дава вероятностен извод относно механизма на ПТП на МПС, без съдът да изследва дали сочената в заключението причина за настъпване е вероятна и възможна, и като такава доказваща причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите вреди?
При преценка на достоверността и обективността на свидетелски показания, следва ли същите да дават подробна информация за вида и местонахождението на конкретни вреди от деликт, доколкото за установяването на последните се изисква назначаването на експертиза поради необходимост от специални знания в областта на техниката?
Допуснал ли е въззивният съд нарушение на съдопроизводствените правила, ако е приел, че са налице предпоставките по чл. 172 ГПК и не е кредитирал в цялост показанията на свидетел, но не е обсъдил в цялост същите (по отношение на всички правнорелевантни обстоятелства по спора), а е изложил, че същите са недостоверни в определени части?