чл. 63 ГПК

За това допустимо ли е въззивният съд, без да осъществи преценка за законосъобразността на акта по чл. 63 ГПК, с който е оставено без уважение искането за продължаване на срока за изпълнение на дадените указания, за привеждане в редовност, да приложи санкцията на чл. 129, ал. 3 ГПК?
И за това допустимо ли е въззивният съд да не, съответно длъжен ли е да обсъди доводите/възраженията в частната жалба, съответно прецени правнорелевантните факти и въпроса повдигнат с нея?
За това длъжен ли е съда, в етап на привеждане в редовност на исковата молба и когато е отправено изрично искане от засегнатата страна, да посочи откъде е приел/възприел, конкретна своя „констатация“, за да има възможност съответната страна евентуално да коригира изказа си, уточни, изясни, когато същото се дължи на такива обстоятелства?
И за това имат ли правни последици, невярно удостоверени, от съда обстоятелства около спорното право и длъжен ли е съда да отстрани-признае за невярно/елиминира по някакъв начин същите, за което засегнатата страна изрично е направила искане за елиминиране с аргумент, че се противопоставят на пораждащите факти, от които извежда спорното право?