чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК

Допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД за частична относителна недействителност на брачен договор, предвид същността му на комплексен имуществен акт, съдържащ взаимно обвързани клаузи?
Следва ли съдът в решението си да разгледа всички наведени доводи и твърдения на страните?
Увреждащо кредитора действие ли е сключването от длъжника/поръчителя на брачен договор преди сключването на договор за кредит на оборотни средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Майя Русева

Определение №/..2026 по дело №/2026

Дали неизпълнението на задълженията на българската държава да осигури независим и безпристрастен съд по смисъла на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС представлява основание за допускане на касационното обжалване?
Респ. дали постановяването на решение от незаконен съдебен състав представлява такова основание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ерик Василев

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Ерик Василев

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 209 НК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 286 НК, чл. 288 ГПК, чл. 628 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2026

Може ли договор за покупко-продажба на недвижим имот да бъде прогласен за нищожен поради невъзможен предмет, когато към момента на сключването му не е бил налице валиден акт за държавна собственост (АДС), издаден години по-късно?
Дали договор за покупко-продажба на недвижим имот е нищожен поради невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД, когато актът за публична държавна собственост е съставен след сключването на договора и не е доказано, че към момента на сключването имотът е бил изключен от гражданския оборот?
Има ли АДС по чл. 5, ал. 2 ЗДС обратно действие, с което може да промени правния режим на имота към минал момент, или има само декларативен (констативен) характер?
Може ли въззивният съд да откаже да обсъди влязло в сила арбитражно решение относно собственост върху недвижим имот, когато по него е налице арбитражна уговорка и решението е вписано в имотния регистър?
От кой момент следва да се преценява дали имотът е изключен от гражданския оборот – от момента на сключване на договора или от момента на съставяне на акта за държавна собственост?
Следва ли съдът да установи с категоричност идентичността на имота (по кадастрални данни и експертиза), преди да прогласи договор за нищожен поради невъзможен предмет?
Придобива ли имот, предоставен за управление на държавен университет, автоматично статут на публична държавна собственост, независимо от това дали е включен в капитала на търговско дружество („Студентски столове и общежития“ ЕАД)?
Формираната сила на пресъдено нещо относно основанието преклудира ли правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право?
Ползва ли се решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, като предмет на делото?
Допустимо ли е предявяване на отрицателен установителен иск за нищожност на договор в отделно исково производство, за да се формира между страните сила на пресъдено нещо, след като между същите страни по друго дело, по предявен иск за вземане, основано на същия договор, не е въведено възражение за нищожност на договора и съдът служебно следи за валидността му?
Допустим ли е иск за нищожност на договор, предявен от страна по него, която не е направила в предходно заведено дело срещу нея възражение за недействителност на това съглашение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №/..2026 по дело №/2026

Следва ли в мотивите съдът да очертае безпротиворечиво приложимото по разглежданата материя право?
Следва ли съдът, при определяне на размера на възнаграждението на служебно назначения ad-hoc представител, да съобрази принципа на предвидимост на разноските и да определи „разумните разноски при отчитане спецификите на повдигнатия спор?
Отговаря ли извънредната възможност за последващо увеличение на възнаграждението на представителя ad-hoc в достатъчна степен на изискванията на принципа за предвидимост на разноските по делата по начин, който да обуславя отхвърляне или недопускане на искане за увеличение на депозита, отправено в рамките на производството, поради наличието на тази последваща възможност за увеличение?
Може ли съдът да тълкува разширително или да прилага по аналогия процесуална правна норма?
Може ли съдебен състав от една колегия или отделение на съответния съд да разглежда дела, които са подсъдни на друга колегия или отделение в същия съд, по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗСВ?
Може ли съдът да тълкува разширително или по аналогия актовете, постановени по преюдициални запитвания и по-точно: да не прилага уредбата на Наредба №******г., включително по отношение на служебно възложените защити под формата на особено процесуално представителство, допуснато поради отсъствието на страната, в която хипотеза не е налице договаряне на адвокатското възнаграждение в пазарни условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Зорница Хайдукова

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

чл. 270 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 285 ал. 1 ГПК, чл. 29 ГПК, чл. 633 ГПК, чл. 83 ал. 1 т. 5 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2026

Да се установи, че са придобили по давност двата магазина, като добросъвестни или като обикновени владелци.
Да се установи, че постановлението за възлагане на двата магазина след приключила публична продан, е постановено без основание, недопустимо е и е неверен документ.
Да се установи, че ищците М. И. К. и Ю. М. К. не са привлечени в качеството им на длъжници и ипотекарни длъжници в производството по изп. д. №20108720400801 на ЧСИ Д. Ц..

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №/..2026 по дело №/2025

Вещно право | Владение

Когато сънаследник е установил самостоятелна фактическа власт върху определен наследствен имот със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява повече от 10 години, трябва ли да извършва някакви конкретни действия по отблйскване на владението на другите съсобственици или е достатъчно да владее имота безпрепятствено и демонстративно? Следва ли да се доказва завладяване на идеалните части на останалите съсобственици, манифестиране на промяната и отблъскване на владението чрез действия, ако това е обективно невъзможно? Когато близки роднини и сънаследници /съсобственици/ обработват, ползват различни ниви и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделните имоти със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която е упражнявана в продължение на повече от 10 години, трябва ли да се извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици? Длъжен ли е въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

I-во отделение, Гражданска колегия

съдия Бонка Дечева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 69 ЗС, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 99 ЗС

Определение №/..2026 по дело №/2025

Вещно право | Владение

Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази и зачете волята на предходните съдебни състави, постановили валидни решения - по гр. д. №3133/1992 г. и по гр. д. №24313/2013 г. на Софийски районен съд, т. е. налице ли е нарушение на чл. 299 ГПК?
Длъжен ли е бил въззивният съд с оглед правомощията, с които разполага, да направи собствена преценка по чл. 70, вр. чл. 79 ЗС, както и преценка на законосъобразността на проведеното изпълнение по двете изпълнителни производства, за да изясни придобиването срещу недлъжник; когато въззивният съд констатира порок при доклада, трябва ли да го отстрани, давайки указания към страните?
Кой валиден документ легитимира ответника в качеството му на собственик при наличие на нотариален акт от 15.08.2018 г. с невярно съдържание, без документ за платена цена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Веселка Марева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 108 ЗС, чл. 167 ал. 3 ЗЗД, чл. 194 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 298 ал. 2 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 496 ал. 3 ГПК, чл. 70 ЗС, чл. 79 ЗС

Определение №/..2026 по дело №/2025

Вещно право

Първият формулиран въпрос е: Представлява ли във всички случай дворното място обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС на сграда в режим на етажна собственост и към кой момент се определя това?
Вторият въпрос е: Представлява ли обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС дворно място, което не принадлежи на всички етажни собственици, тъй като в мястото съществуват и сгради /сграда/, притежавани в режим на индивидуална собственост?
Материално правният въпрос ІІ: Представлява ли обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС дворно място – УПИ с площ 419 кв. м., ако в него са построени сгради с конкретно посочена площ, съответстваща на сградите по настоящия спор, е конкретен фактически.
Неотносим към спора е и въпрос ІІІ – Дворното място, в което е изградена сграда от три физически лица по начина, описан във въпрос ІІ представлява ли обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, ако дяловете от дворното място не отговарят на правилото на чл. 40 ЗС.
Първият е свързан със задължението на съда да изложи собствени мотиви и представляват ли такива изброяването на писмените доказателства и изброяване на решения на ВКС по казуси, които са неотносими, без да бъде извършен правен анализ на конкретните факти и сделки и конкретните основания защо съдът приема, че в разглеждания случай дворното място е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС към изградените в него сгради?
Втория въпрос е: Двлъжен ли е въззивния съд да приложи императивна правна норма при проверка правилността на първоинстанционното решение дори нейното приложение да не е въведено като основание за обжалване, длъжен ли е да съобрази доказателствата, които се събират служебно от съда /експертизи, огледи, освидетелстване/ ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материално правна норма?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №/..2026 по дело №/2025

Вещно право

Какво е допустимото отклонение от строителните книжа, за да се счита едно строителство за незначително и навлизането с една малка част в чужд имот да не води само по себе си до смущаване на правото на собственост;
Може ли да се приеме, че само по себе си издадено разрешение за строеж на плътна ограда, без да е изпълнено задължението по чл. 48 ЗУТ за изрично писмено съгласие на собственика на съседния имот, е незначително отклонение от строителните книжа и изпълнено в съответствие с административния акт;
Самият факт на осъщественото незаконно строителствно в чужд имот и намаленото със строителството изискване за три метрово отстояние от чужд имот, явява ли се пречка за пълноценно използване на съседния имот, без да е необходимо да се доказва ограничаване правото на собственост на този съседен имот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

I-во отделение, Гражданска колегия

съдия Бонка Дечева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2025

Вещно право | Владение

При иск за отмяна на констативен нот. акт за собственост върху недвижим имот следва ли като страна по правният спор да бъде привлечено и лицето, в полза на което е издаден нот. акт? Недопустимо или неоснователно е съдебното решение по иск за отмяна на констативен нот. акт за собственост, при който лицето, в полза на което е издаден нот. акт не е привлечено като страна? Следва ли въззивния съд да извърши самостоятелна преценка относно легитимацията на страните в процеса? Следва ли съдът да приеме, че е налице съсобственост по наследство при положение, че владението върху имота е упражнявано еднолично от един наследник за дълъг период, включително чрез последващо прехвърляне чрез дарение? При предявен иск за делба на наследствен имот, който преди завеждане на иска е придобит изцяло от един от наследниците въз основа на издаден констативен нот. акт за собственост, а в последствие дарен на трето лице, допустимо ли е съдът първо да се произнесе по иска за дарение, а след това по иска по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издаденият констативен нот. акт? Фактът, че дадено физическо лице живее трайно /в продължение на 20 години/ изцвън територията на България и не полага грижи за притежаваните наследствени имоти, може ли да се възприеме като липса на интерес и респективно конкулдентно приемане на факта на владението от страна на друг наследник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.