чл. 78 ал. 1 ГПК

в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не кореспондира с предмета на делото и с изложените мотиви от въззивния съд. В настоящия случай въззивният съд е установил, че прекратяване на сключения договор може да има само при изпълнение на предвидените в Общите условия на сключения договор предпоставки. Така е приел, че при липса на изпълнение на задълженията, вече поети по време на действие на договора и неизпълнени, не може да има прекратяване на същия. Приел е, че с оглед заключението на вещото лице кредитополучателят не е погасил изцяло задълженията си за лихви и главници. Прието е, че изрична уговорка между страните е прекратяването на договора да настъпи само след погасяване на задълженията, възникнали на основание валидно сключения договор и по време на неговото действие. Прието е, че тезата на касатора за това, че след като е изтекъл срокът на кредитната карта и е издадена нова, непотърсена от кредитополучателя, договорът се прекратява, е неоснователна Обстоятелството, че е върнал издадена впоследствие кредитна карта, след изтичане срока на първата, предоставена му при сключване на договора, е прието за недостатъчно за прекратяване на договора, предвид съществуващите задължения. Валидността на кредитната карта не е обвързваща с оглед непрекратяване на договора. . Изводът е направен въз основа на преценка на доказателствата, възприемане на уговорките между страните и въз основа на това, приемане на фактите. Решаващите изводи на съда са свързани с установените конкретни уговорки между страните относно прекратяване на договора и въпросът относно валидността на кредитната карта не е определяща за изводите на въззивния съд. Съгласно разясненията в т. 1 Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос не следва да е свързан с анализ на доказателствата и приемане за установени на определени факти, тъй като по този начин е свързан с правилността на решението и не може да представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. В случая така поставеният правен въпрос е свързан с тезата на касатора, поради което с него той оспорва правилността на обжалваното решение и с поставеният правен въпрос не може да се обоснове общо основание за допускане на касационно обжалване.