чл. 124 ГПК
Видове искове
Чл. 124. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
(2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.
(3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи.
(4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.
(5) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За мотивите, които въззивният съд дължи в своето решение по съществото на спора?
Относно изследването на вината на ответника и разпределената доказателствена тежест?
За обсъждането на доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти?
За обсъждането на всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти?
Следва ли въззивният съд при наличие на противоречие между данните от приети като доказателства по делото медицински експертизи по един и същи въпрос да назначи по свой почин (служебно) допълнителна експертиза с цел установяване на действителното физическо и психическо състояние на изследваното лице, когато това е от значение за правилното решаване на спора?
Кои/какви обстоятелства е длъжен да изследва съдът при извършване на преценка доколко адекватно е била лекувана страната съгласно добрата медицинска практика и следва ли да посочи подробно същите в решението?
Допустимо ли е съдът да кредитира изцяло показанията на свидетел, който е служител на една от страните, и да основава правните си изводи единствено на тях, когато този свидетел е безспорно заинтересована страна предвид възможността при уважаване на иска неговият работодател (ответник в същото производство) да предяви срещу него регресен иск?
Законосъобразна и правилна ли ще е преценката на съда по предявен иск по чл. 45 ЗЗД, когато тя се основава (съгласно мотивите на решението) единствено на документи, представени от ответната страна, свидетели на ответната страна и СПЕ, извършена по документи на ответната страна, когато по делото са представени и приети писмени доказателства, опровергаващи представените от ответната страна?
Длъжен ли е съдът при отхвърляне на иск по чл. 45 ЗЗД срещу лечебно заведение да обоснове извода си за липса на вина, респ. нейните форми, у лекарския екип, извършил лечението?
Длъжен ли е съдът при предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу психиатрично заведение от лице, настанено там на основание чл. 70, ал. 1 НПК, да отчете при постановяване на решението си обстоятелството, че лицето е било настанено в психиатричното заведение единствено за провеждане на изследване по конкретно съдебно производство, но не и за провеждане на лечение?
Следва ли пропускът на лечебното заведение в оформяне на служебната документация относно личните вещи на пациента, с които е постъпил или напуснал същото, да се преценява от съда като обстоятелство в полза на лечебното заведение?
Длъжен ли е съдът при предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу психиатрично заведение да се съобрази с чл. 87, ал. 1 и чл. 88 Закона за здравето, чл. 3 от ХОПЕС и чл. 7 Наредба №16/2005 г. за съдебно-психиатричните експертизи, които категорично забраняват провеждането на лечение при отказ на лицето да подпише Декларация за информирано съгласие за лечение; тоест длъжен ли е съдът да провери спазена ли е законността при провеждането на лечение?
Длъжен ли е съдът при предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу психиатрично заведение за нанесени имуществени вреди (в случая унищожени или загубени дрехи и очила) да проследи какво се е случило с въпросните вещи и колко струват в действителност те?
Законосъобразно ли е съдът да не се произнесе по направено своевременно от страната (ищеца) искане за събиране на гласни доказателства по делото и да реши същото, без да е осигурил на страните равни права в процеса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд при произнасянето си по съществото на делото да разгледа самия материалноправен спор, като обсъди всички събрани доказателства? Следва ли въззивният съд да формира и изложи в решението си мотиви, от които да е видно с яснота, пълнота и убедителност въз основа на кои конкретни доказателства обосновава своите фактически изводи, а при противоречие в доказателствения материал да посочи кои доказателства възприема и кои не и поради какви причини? Задължен ли е въззивният съд да обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да се мотивира кои от тях счита, че са относими за разрешаване на спора между страните? Длъжен ли е съдът да обсъди всички становища, доводи, възражения, защитни тези на страните и да изложи ясни съображения кои от тях приема за основателни и кои отхвърля, в т. ч. следва ли да се произнесе по всички оплаквания за неправилност на обжалваното пред него първоинстанционно съдебно решение според съдържанието на въззивната жалба? Длъжен ли е съдът да прецени цялостния събран по делото доказателствен материал и да изведе самостоятелни, ясни, изчерпателни и убедителни фактически и правни изводи относно спорното право, които изводи да се подкрепят в пълна степен от събраните по делото доказателства?
Как съдът следва да преценява заключенията на вещите лица - следва ли да ги преценява заедно с останалите доказателства по делото, как следва съдът да процедира при наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси - следва ли да изложи съображения защо приема едно от тях и следва ли да обсъди останалите заключения?
От значение ли е наличието или не на основание за назначаване на повторна ескпертиза?
Когато е сключен договор за минали гледане и издръжка, осъществени до деня на нотариалния акт, и за бъдещи такива, допустимо ли е пълното разваляне на договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД или е изключено? В тези случаи в производството по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД от значение ли са за материалноправните отношения на страните по делото имуществените пропорции между частите на договора и паричния им еквивалент - частта от договора за минали гледане и издръжка и алеаторната част на договора - частта за бъдещите грижи и издръжка, която евентуално подлежи на разваляне? Длъжен ли е съдът да установи посочените имуществени пропорции?
Следва ли съдът да вземе предвид обстоятелствата и времето, при конто свидетелят е узнал и възприел съответния факт, както и способността и желанието вярно да възприеме фактите и да ги възпроизведе в показанията си по делото? Следва ли съдът да възприеме безусловно показанията на свидетел само въз основа на факта, че е очевидец, и следва ли съдът да не възприеме показанията на свидетел само поради възможната му заинтересованост с оглед на роднински отношения или други причини, при противоречие между гласните доказателства? Следва ли да се изложат подробни аргументи защо едни се кредитират, а други не? Може ли съдът да възприеме за достоверни показанията на заинтересован свидетел, а да не възприеме показанията на свидетел, за когото няма данни да е заинтересован? Следва ли гласните доказателства да се преценяват съвкупно с целия доказателствен материал по делото?
Налице ли е очевидна фактическа грешка в съдебното решение при несъответствие на мотивите на решението с диспозитива на същото, и по-конкретно налице ли е допусната очевидна фактическа грешка, когато в мотивите съдът се е произнесъл по предмета на спора, но в диспозитива е пропуснал да отрази това, съответно длъжен ли е съдът да допусне поправка на очевидните фактически грешки в решението си по реда на чл. 247 ГПК?
Следва ли съдът при произнасянето си по исканията на страна в гражданския процес да се съобрази кое от тях е основно и кое е предявено при условията на евентуалност?
Длъжен ли е въззивният съд да постанови отделен диспозитив в случаите на открито от първоинстанционния съд производство по оспорване истинността на документ, имащ обуславящо значение за предявените искове, и произнасяне от първоинстанционния по доказаността на оспорването с решението по делото, обжалвано в тази му част, ако въззивният съд е формирал извод относно истинността на оспорения документ единствено в мотивите на решението, но не е формирал отделен диспозитив за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
чл. 124 ГПК, чл. 17 ал. 1 ЗЗД, чл. 172 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. пето ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 79 ЗЗД, чл. 87 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Произнасянето по доводите, че съдът се е произнесъл по отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение, която не е обезсилена и във връзка с която не е проведено исково производство по реда на чл. 422 ГПК, признавайки вземането за несъществуващо поради изтекла погасителна давност, изисква процесуалната допустимост на решението да бъде проверена по реда на чл. 290 ГПК, като се изследват предпоставките за допустимост на уважения отрицателен установителен иск.
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 110 ЗЗД, чл. 114 ал. 1 ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 124 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 413 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 419 ГПК, чл. 420 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 60 ал. 2 ЗКИ, чл. 78 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Какви са правомощията на въззивната инстанция при преценката за правилността на първоинстанционното решение;
За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните в тяхната взаимна връзка;
При какви условия безполезността на изпълнението е основание за разваляне на двустранния договор
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Разпоредбите на чл. 271 ТЗ и чл. 15, ал. 1, изр. 1 ЗЮЛНЦ приложими ли са за религиозни институции, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Поставен е материалноправен въпрос, отнасящ се до прилагането на последиците от законовата презумпция по чл. 69 ЗС, за който се твърди, че е разрешен в противоречие със следната практика на ВКС: решение №262/29.11.2011 г. по гр. д. №342/2011 г., решение №2/11.04.2019 г. по гр. д. №11172018 г., решение №86/30.10.2020 г. по гр. д. №3076/2019 г. и решение №2 от 11.04.2019 г. по гр. д. №1117/2018 г., всички на второ г. о.
Поставен е и процесуалноправен въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение №24/25.02.2022 г. по гр. д. №2617/2021 г. на ВКС, първо г. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
В хипотезата, когато владението се основава на предварителен договор за покупка на имота, действителен/допустим ли е предварителен отказ на купувача по този договор от правото му да претендира от собственика стойността на извършените подобрения?
Длъжен ли е въззивният съд в случаите, когато за разрешаването на спорен по делото въпрос, се изискват специални знания служебно да назначи вещо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства в съвкупност и доводите на страните, като изложи свои мотиви по съществото на спора. (По иск за признаване на собственост по силата на закона - чл. 2, ал. 4 ЗДС, евентуално въз основа на придобивна давност)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 124 ГПК, чл. 18 ЗС, чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОС, чл. 2 ал. 4 ЗДС, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 3 ал. 3 ЗОС, чл. 6 ЗС, чл. 70 ал. 3 ГПК, чл. 77 ЗС, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 1 ЗС, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 78 ГПК, чл. 79 ЗС, чл. 80 ГПК, чл. 86 ЗС, чл. 92 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Дали придобиването на недвижим имот през време на брака, независимо на чие име, е обусловено от характера на вложените в придобиването средства?
Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.