чл. 271 ал. 2 ГПК

При разглеждане за първи път във въззивното производство на предявения евентуален иск, въззивният съд дължи ли произнасяне по целия иск или е ограничен от нормата на чл. 271, ал. 1 ГПК и следва да се произнесе само до размера на уважения главен иск, макар да е изложил в мотивите си, че разгледаният евентуален иск е изцяло основателен?
Прилага ли се нормата на чл. 271, ал. 1 ГПК за забрана влошаване на положението на жалбоподателя само по отношение на главния иск, по който се е произнесъл първоинстанционният съд или обхваща и евентуалните искове, по които не се е произнесъл този съд?
В какъв обем се разглежда, респективно в какъв обем дължи произнасяне въззивният съд по евентуалния иск във въззивното производство?
Формира ли се сила на пресъдено нещо по отношение на евентуалния иск в частта, в която въззивният съд в мотивите си е приел, че евентуалният иск е изцяло основателен, но за да не влоши положението на жалбоподателя е постановил отхвърлителен диспозитив за разликата над обжалвания от въззивника размер?
Може ли въззиваемата страна (ищецът) да предяви впоследствие иск за заплащане на разликата, която се формира от разгледания частично евентуален иск и отхвърлената част на иска, поради приложение на нормата на чл. 271, ал. 1 ГПК във връзка с уважения главен иск в първоинстанционното производство или такъв иск макар и допустим, ще се явява неоснователен поради формираната сила на пресъдено нещо в диспозитива на въззивното решение?
Изгубили ли са действие разясненията по т. 15 ТР №1/04.01.2001 г. по т. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС?
Липсва ли основание за плащане, когато ищецът сам е посочил основанието на своята престация?