чл. 41 ал. 2 ГПК

Приложима ли е разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК и следва ли да се назначи особен представител на разноски на ищеца в случаите, когато ответникът по делото, независимо че не е открит от призовкар на съда за връчване на съобщения, е извършил действия по това дело, като входиране на молби по делото, в които сам посочва адрес за връчване на призовки и съобщения? Следва ли да се назначава особен представител на ответника по делото на разноски на ищеца на основание чл. 47, ал. 6 ГПК в случай, че самият ответник е депозирал по делото молба, в която заявява, че е запознат с делото и е запознат, че е търсен за да му се връчат съдебни книжа? Приложима ли е разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ГПК, когато ответник по делото сам е посочил в подадената от него молба до съда, че не живее на посочения настоящ адрес? За да се приложи разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ГПК, задължително условие ли е личното връчване на първото съобщение по делото, с което страната да бъде предупредена за последиците на тази разпоредба в хипотезата, в която търсеното лице само е заявило, че е запознато с делото?