чл. 391 ал. 1 т. 2 ГПК

Следва ли съдът, сезиран с молба за обезпечаване на бъдещ иск, да даде правна квалификация на исковете, чието обезпечение се иска?
Допустимо и правилно ли е уважаването на молба за обезпечение на бъдещ иск, при положение че правната квалификация, дадена от съда по обезпечението, не съответства на петитума в молбата по чл. 390 ГПК?
Дължи ли се произнасяне по подадена молба за обезпечаване на бъдещ иск, в случай че същата е нередовна?
Може ли да се допусне обезпечение на бъдещ иск, при положение че молителят не е изложил всички обстоятелства, които обуславят претенцията?
Може ли да се допусне обезпечение на неясен и противоречив от фактическа страна иск, предвид факта, че преценката за допустимост и вероятна основателност се извършва само въз основа на редовна искова молба?
От значение ли е за основателността на искането за обезпечаване на бъдещ иск дали в петитума на молбата и в нейната обстоятелствена част се съдържат противоречиви и взаимно изключващи се твърдения?
Може ли да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК, при положение, че искането е направено изрично по реда на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, без внасяне на гаранция и без изразена готовност за внасяне на такава?
От значение ли е за основателността на молбата за обезпечение на бъдещ иск дали същият ще бъде квалифициран като иск за връщане, с оглед неосъществено основание или като иск за връщане на отпаднало основание / поради разваляне на договора / и дължи ли съдът по обезпечението произнасяне по правната квалификация на бъдещия иск в производството по чл. 390 ГПК?