чл. 131 ГПК
Отговор на исковата молба
Чл. 131. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
(2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора.
(3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Възраженията на ответника, че погасителната давност относно вземането е прекъсвана и давностният срок за погасяване на вземането не е изтекъл към момента на предявяване на иска, преклудират ли се с изтичане на срока на отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК и могат ли да се направят за първи път пред въззивния съд?
Със заявяването на възражение за погасителна давност, направено след изтичане на срока по чл. 131 ГПК в първата инстанция, следва ли да се включват и обстоятелствата, на които се основа, или е достатъчно бланкетно изброяване на датите, на които според страната е настъпил ефектът на прекъсване на давността и разглеждането му от съда нарушава ли правото на равнопоставеност на страните и правото на защита на другата страна? Следва ли да се посочат с възражението кои са изпълнителните действия, прекъсващи давностния срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Никола Чомпалов
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Ползва ли се с потребителска защита по ЗЗП физическо лице, поръчител на задължение на търговско дружество - кредитополучател по договор за банков кредит, ако поръчителят има родствена връзка с управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Кристияна Генковска
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
- който е включен в предмета на спора, обуславящ е за решаването му, кореспондира с въведените от касатора касационни основания по чл. 281 ГПК и чийто отговор не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно и независимо от конкретиката на делото. В случая частният жалбоподател не сочи правния въпрос (от материалноправно или процесуалноправно естество), който е обусловил произнасянето на въззивния съд по искането за допускане на обезпечението и удовлетворява общо основание за селектиране на жалбата. Неговите оплаквания са за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като че не бил получил като ответник по висящия процес, препис от исковата молба, за да даде писмен отговор по реда чл. 131 ГПК, вкл. да изрази становище по искането за допускане на обезпечение на предявените искове. Тези доводи обаче не могат да обосноват допускане на касационен контрол, защото са относими към правилността на обжалвания (въззивен) съдебен акт, която е предмет на проверка при разглеждане на касационната жалба, вкл. частната касационна жалба, но са без значение в предходния етап от касационното производство - по нейното селектиране при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Затова поради отсъствие на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК достъпът до касация следва да бъде отказан.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Филип Владимиров
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Кои имоти попадат в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ?
Имот със селищен характер, намиращ се извън регулация, който не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, може ли да бъде придобит по давност?
Преди отразяването на имотите в кадастралната карта на [населено място], същите представляват ли обособени обекти на правото и върху тях може ли да бъде осъществено владение от страна на ответниците?
Липсата на вписан собственик за имота в кадастралния регистър създава ли вещни права в полза на общината?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 154 ГПК, чл. 19 ЗСПЗЗ, чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОС, чл. 2 ЗСПЗЗ, чл. 25 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 25 ЗСПЗЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 7 ал. 1 ЗОС, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 86 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Приложимо ли е ТР №7/2020 г. от 13.01.2023 г. на ВКС по тълк. д. №7/2020 г. на ОСГТК на ВКС по отношение иск с правно основание чл. 496, ал. 3 ГПК?
Налице ли е необходимо другарство между взискател и купувач по публична продан при предявен иск по чл. 496, ал. 3 ГПК за прогласяването й за недействителна, и ако е налично такова, какъв е неговия вид - необходимо - задължително или необходимо - факултативно другарство?
При атакуване действителността на публична продан по реда на чл. 496, ал. 3 ГПК от длъжник в изпълнителния процес, кои са пасивно легитимираните участници в процеса и обусловено ли е това от волята на ищеца и линията му на защита в процеса?
При предявени от длъжник в публичната продан отделни искове с правно основание чл. 496, ал. 3 ГПК, за прогласяване нейната недействителност, срещу взискател и купувач в проданта, при постановени съдебни актове на първа инстанция по делата, следва ли да се приеме, че всяка от страните е упражнила правото си на защита и следва ли процесите да продължат с конституираните по тях страни до окончателното им завършване с влязъл в сила съдебен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните?
При направено своевременно възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, обвързан ли е съдът да ползва като ориентир посочените минимални размери на адвокатски възнаграждения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Подлежи ли на репарация всяка имуществена вреда от действията и бездействията на националните държавни органи, поради които в съществено нарушение на ПЕС частноправен субект е лишен от право на собственост?
Акцесорното вземане по чл. 86, вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД върху дължимо обезщетение за някои вреди по причина на допуснатото съществено нарушение на ПЕС лишава ли увреденият частноправен субект от възможност да претендира обезщетение и за други вреди със същата причина?
Тече ли погасителна давност по вземане за обезщетение за вреди от съществено нарушение на правото на Европейския съюз преди чл. 2в ЗОДОВ да стане част от обективното ни право, т. е. в периода преди да влезе в сила ЗИДЗОДОВ – обн. ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.?
По иска по чл. 2в ЗОДОВ следва ли да се ангажира отговорността на държавата за неизпълненото задължение на НС да отмени норма от вътрешното право, която противоречи на Правото на Европейския съюз (ПЕС), когато вредите произтичат пряко от действието, респ. бездействието на друг държавен орган, в случая: 1) от неизпълненото задължение на националния съд в съдебния акт да не приложи норма от вътрешното право, която противоречи на наднационалния правен ред, а при съмнение като единствена и последна инстанция по делото – да направи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), и 2) от неизпълненото задължение на Министерски съвет на Република България да внесе законопроект, синхронизиращ националното законодателство с ПЕС?
Длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички своевременно въведени възражения, които ответникът поддържа в защитата си по иска пред втората инстанция?
Когато по иска по чл. 4, пар. 3 ДЕС/чл. 2в ЗОДОВ нарушението на ПЕС е основано на тълкуването, извършено с решението от 14 януари 2021 г. по дело С-393/2019 СЕС, и на утвърдено от наказателния съд споразумение, с което на основание чл. 242, ал. 8 НК е отнето превозно средство, собственост на лице, различно от дееца, възниква ли вземане за обезщетение в полза на бившия собственик на превозното средство, ако е недобросъвестен в смисъла, разяснен с решението на СЕС, при такова въведено възражение как се разпределя доказателствената тежест и за отговора има ли значение, че бившият собственик не е искал връщане на превозното средство, което е било иззето като веществено доказателство по наказателното дело (чл. 111 НПК)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Може ли съдът да приеме, че е налице неоснователно обогатяване, ако платеното адвокатско възнаграждение от страната, в чиято полза е постановено съдебното решение, се възложи в пълен размер на другата страна поради факта, че договорът за правна помощ е в обикновена писмена форма на формат А4, а не на бланка от кочан? Допустимо ли е фактът, че договорът за правна помощ не е представен на бланка от кочан, а на лист формат А4, да е предпоставка съдът да постави под съмнение извършената от адвоката дейност – предмет на договора и това да обуслови правната воля на съда, обективирана в диспозитива на съдебния акт, да намали размера на платеното адвокатско възнаграждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е първоинстанционният съд, в производство с участие на главно встъпило лице по чл. 225 ГПК, да разгледа и да се произнесе по предявения от него иск с правно основание чл. 26 във вр. с чл. 209 ЗЗД и по въведените доказателства за нищожност на правната сделка, когато валидността на тази сделка е преюдициална за изхода на спора?
Длъжен ли е първоинстанционният съд, в производство с участие на главно встъпило лице по чл. 225 ГПК, да разгледа иск по чл. 124 ГПК за установяване на собственост върху целия имот, когато първоначалният иск е за 1/2 ид. ч., при наличие на идентичност на спорното право по вид и предявеният под евентуалност иск по чл. 79 ЗС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.