Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Допустимо ли е съдебно решение постановено при нередовна искова молба?“; 2. „Какво решение е следвало да се постанови въззивният съд след като първоинстанционното решение не е мотивирано има формирани неясни диспозитиви, а при постановяване на въззивното решение той също е нарушил изискванията за мотивираност и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и изводите за приложението на закона и е потвърдил първинстанционното решение?“; 3. „Какви следва да бъдат последиците, след като съдът повторно е разпоредил ново връчване на ответника на исковата молба и книжата към нея и отново е обявил провеждане на процедура по чл. 131 ГПК, след като ответникът вече е изпълнил указанията на съда, представил е доказателства и е направил доказателствени искания, предявил е насрещен иск?“; 4. „Представлява ли съществено процесуално нарушение на съда липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, да дава указания затова кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване на тези факти и длъжен ли е въззивният съд да отстрани това нарушение на първоинстанционния съд; длъжен ли е въззивният съд да направи нов доклад по делото, ако в доклада на първоинстанционния съд и до момента на подаване на въззивната жалба не са били изяснени твърденията на страните и не е била разпределена доказателствената тежест в процеса?“ и 5. „Следва ли работникът да получи трудово възнаграждение за неположен труд, въпреки доказателства по делото, доказващи, че докато е имал сключен трудов договор с ответника по делото е полагал труд при друг работодател?“. Сочи противоречие по първия въпрос с решение №141 от 30.10.2017 г. по гр. д. №4254/2016 г. на ВКС, III г. о. и решение №139 от 14.03.2018 г. по гр. д. №456/2017 г. на ВКС, II г. о., по втория въпрос с решение №57/26.02.2018 г. по гр. д. №2736/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение №134 от 30.12.2013 г. по т. д. №34/2013 г. на ВКС, II т. о., по третия въпрос с определение №155 от 11.02.2016 г. по гр. д. №5096/2015 г. на ВКС, IV г. о., а също и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, по четвъртия въпрос с решение №458/23.11.2011 г. по гр. д. №73/2011 г. на ВКС, I г. о. и решение №402/24.11.2015 г. по гр. д. №1980/2015 г. на ВКС, IV г. о. и по петия въпрос с ТР №6 от 11.01.2013 г. по тълк. д. №6/2012 г. на ВКС, ОСГК, определение №310 от 18.03.2016 г. по гр. д. №644/2016 г. на ВКС, III г. о. и решение №1533/28.12.1999 г. по гр. д. №435/1999 г. на ВКС, III г. о. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно.