чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК
Съдържание на исковата молба
Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: […]
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
За извършване на преценка относно това дали след първоначалното оставяне на исковата молба по обратните искове на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД от първоинстанционния съд без движение за отстраняване на констатирани от съда нередовности, същите са или не са отстранени от ищеца по нея до приключване на делото в инстанциите по същество, съответно – относно допустимостта или вероятната недопустимост на въззивното решение в тази му част.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съдът при тълкуване на договорна клауза, с която страните декларират, че са уредили всички свои отношения и нямат претенции една към друга, да изследва действителната обща воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗД, включително като съобрази, че такава клауза може да има погасителен ефект по отношение на вземания за дивидент, възникнали преди прехвърлянето на акциите? От кой момент започва да тече погасителната давност за вземане за дивидент на акционер – от момента на изискуемостта на вземането (определена с решението на ОСА или по реда на чл. 247а, ал. 5 ТЗ) или от момента на узнаването на взетото решение/обявяването на ГФО в Търговския регистър? Може ли гражданският съд, сезиран с осъдителен иск за плащане на дивидент, да осъществява инцидентен контрол за законосъобразност на решения на общото събрание на акционерите относно начина на разпределение на печалбата, ако тези решения не са били отменени по реда на чл. 74 ТЗ и сроковете за атакуването им са изтекли? Приложима ли е санкцията по чл. 161 ГПК спрямо страна, която не е представила изискан документ, ако искането по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК не е конкретизирано по вид и съдържание, съдът не е предупредил страната за последиците от неизпълнението и са събрани доказателства, че документът обективно се намира у тази страна? Задължен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, да даде конкретни указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване нередовност на исковата молба, изразяваща се в липса на твърдения за конкретните правопораждащи факти (дата и съдържание на решения на ОСА), вместо сам да извлича тези факти чрез предположения от представени по делото вторични (счетоводни) документи? Длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди в мотивите си всички допустими и относими защитни доводи и възражения, включително правопогасяващите възражения за изтекла погасителна давност и за договорно уреждане на отношенията, и представлява ли липсата на такова обсъждане липса на мотиви? Следва ли уговорка в договор за прехвърляне на акции, с която страните декларират, че са уредили всички свои отношения и нямат претенции една към друга, да се тълкува като отказ от права (опрощаване) по отношение на вземания за дивидент за минали периоди, ако същите не са изрично изключени от обхвата на тази декларация? Допустимо ли е, при липса на изрична законова норма, началният момент на погасителната давност за вземане за дивидент да се обвързва със субективния момент на „узнаването“ от акционера (или обявяването на ГФО в ТР), вместо с обективния момент на изискуемостта, определен съгласно решението на ОСА или правилото на чл. 247а, ал. 5 ТЗ? Следва ли съдът, при преценка на доказателствената сила на търговските книги по чл. 182 ГПК, да ги цени като единно цяло, или е допустимо да кредитира записванията избирателно – само в частта относно начисляването на задължението, като игнорира записванията в същата счетоводна статия относно погасяването му или начина на възникването му, без да е проведено успешно насрещно доказване за нередовност на счетоводството? Разполага ли гражданският съд с правомощие в производство по осъдителен иск за плащане на дивидент да замества липсващата или да коригира незаконосъобразната воля на общото събрание на акционерите (относно размера на дивидента), когато решенията на ОСА, макар и противоречащи на закона (непропорционално разпределение), не са били отменени по исков ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
чл. 113 ЗЗД, чл. 114 ал. 1 ЗЗД, чл. 114 ЗЗД, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 161 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 181 ал. 1 ТЗ, чл. 181 ГПК, чл. 181 ТЗ, чл. 182 ГПК, чл. 190 ал. 1 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 221 ТЗ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 71 ТЗ, чл. 74 ТЗ
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Достатъчно ли е да бъде посочено, че лицето е жертва на престъплението или трябва да се посочат и други обстоятелства, обосноваващи интереса и правото за търсеното обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 5 ГПК, чл. 127 ГПК, чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 146 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 2 ЗОДОВ, чл. 234 НПК, чл. 283 изр. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, чл. 2б ал. 2 ЗОДОВ, чл. 2б ЗОДОВ, чл. 300 ГПК, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 74 НПК
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За преценка на допустимост предвид съмнение за произнасяне по нередовна искова молба. (По искове, квалифицирани по чл. 440, ал. 1 ГПК)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е въззивното решение като постановено по иск с правно основание чл. 124 ГПК при твърдяно придобивно основание давност, без ищецът да е посочил началния момент и периода, в който е упражнявал фактическа власт върху процесните имоти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е въззивното решение във връзка с изпълнение правомощието на въззивния съд да следи служебно за редовността на исковата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Преценката на въззивния съд - дали иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ съдържа достатъчно твърдения за конкретни факти, представляващи съществено нарушение на ПЕС, представлява ли преценка относно допустимостта на иска, или е преценка относно неговата основателност?
Когато в искова молба с искане за репариране на вреди, произтичащи от правораздавателната дейност на ответника, са наведени твърдения за пороци в аналитичната и оценъчна дейност на съда при решаване на делото, за неправилно приложение на конкретна правна норма, както и за едностранчив/субективен анализ на доказателствата по делото, с което е нарушено признатото ПЕС право на справедлив процес, достатъчни ли са тези твърдения, за да се обоснове правният интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ и необходимостта от разглеждане на делото по същество?
Когато ищец по иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ се позове на решение на ЕСПЧ, в което е прието, че противоречивото решаване от страна на съдилищата на идентични правни казуси е съществено нарушение на чл. 6 КЗПЧОС идентичен с чл. 47, ал. 2 ХОПЕС (решение по делото Rakic and Others v. Serbia, пар. 43, Tudor Tudor v. Romania, пар. 29, решение по делото Stefamca and Others v. Romania), и обосновава иска си с твърдения, че делото му е било решено в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, длъжен ли е съдът да разгледа делото по същество, ако искът е предявен от ищец, за когото е налице правен интерес и е насочен срещу надлежен ответник - процесуален субституент на държавата?
В производството по реализиране на отговорността от дейността на правораздавателните органи по реда на чл. 2в ЗОДОВ, има ли правомощия сезираният съд да преценява процеса по събиране и анализ на доказателствата и установяване на фактите във влязлото в сила решение на друга национална юрисдикция от гледна точка на съответствието им с IIEC, и следва ли тази преценка да се извърши при разглеждане на делото по същество, или това може да бъде направено и при проверка за допустимост на иска?
Посочените в исковата молба твърдения за наличието на пороци в аналитичната дейност на съда, както и за едностранчив/субективен анализ на събраните доказателства, в резултат на което ответният съд е постановил неправилно съдебно решение, представляват ли по същността си твърдения за нарушаване на правото на справедлив процес, закрепено в чл. 47, ал. 2 ХОПЕС и чл. 6 КЗПЧОС?
При посочена правна квалификация в исковата молба (която следва да бъде преценена от сезирания първоинстанционен съд), и твърдения за неправилност на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд поради нарушение на общностна норма (които следва да бъдат преценени пак от сезирания първоинстанционен съд), допустим ли е изводът на въззивния Варненски апелативен съд, че в исковата молба се излагат твърдения, съставляващи „оплаквания за неправилност на отменителното решение на апелативния съд и несъгласие с мотивите и с постановения краен резултат по него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?
Разполага ли с право на преценка кметът на община дали да разпореди актуване на земеделски имот, предоставен на съответната община със заповед, с която е одобрено протоколно решение на комисията, назначена със заповед по реда на чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, издадена от директора на съответната областна дирекция „Земеделие“?
При предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу община, с предмет земеделски имот, предоставен на общината за актуване със заповед, с която е одобрено протоколно решение на комисията, назначена със заповед по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, следва ли по делото да бъде конституирана като подпомагаща страна (задължителен другар) областната дирекция „Земеделие“, чийто ръководител е издал заповедта, с която е одобрено протоколно решение на комисията, назначена със заповед по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 10 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 10 ЗСПЗЗ, чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 129 ал. 1 ГПК, чл. 19 ал. 2 ЗСПЗЗ, чл. 19 ЗСПЗЗ, чл. 25 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 79 ал. 1 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства по делото и направените доводи и да изложи мотиви относно релевантните факти по спора, съгл. чл. 235 и 236 ГПК и допустимо ли е да постанови решение с липсващи или непълни мотиви?
Допустимо ли е съдът да отхвърли частично иск за обезщетение на имуществени вреди, когато разходите за възстановяване на МПС са установени с приета и неоспорена експертиза, без да обсъди заключението й в неговата цялост?.
Дължи ли се обезщетение за лишаване от ползване на МПС, иззето и съхранявано от органите на Прокуратурата и МВР за дълъг период, когато впоследствие наказателното производство е приключило с оправдателна присъда?
Представлява ли лишаването от възможността да се ползва МПС за продължителен период / повече от 7 години/ самостоятелна имуществена вреда / пропусната полза/, подлежаща на обезщетяване по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД?
При наличие на валиден и приет като доказателство по делото договор за наем на МПС, допустимо ли е съдът да приеме, че пропуснатата полза от лишаването от ползване на автомобила е предполагаема, а не реална?
Съответства ли на чл. 235 и 236 ГПК решение, с което съдът отхвърля иска за пропуснати ползи, без да обсъди и се произнесе по представен и неоспорен договор за наем, приложен по делото?
Представлява ли нарушение на материалния закон отказът на въззивния съд да признае пропусната полза от лишаване от ползване на МПС, при положение, че е доказано с договор за наем, че ищецът е имал конкретна възможност да реализира доход?
Може ли съдът да приеме, че пропуснатата полза е недоказана, когато ищецът е представил договор за наем за целия релевантен период, а ответниците не са доказали невъзможност за реализиране на тези доходи?
В кои случаи пропуснатата полза има хипотетичен характер и кога придобива качество на реална и обезщетима вреда по см. на чл. 45 и 49 ЗЗД?
Достатъчно ли е установяването на обективна невъзможност за ползване на МПС, за да се приеме, че собственикът е претърпял пропусната полза или съдът може да квалифицира вредата като „предполагаема?
Допустимо ли е съдът да отхвърли иска за пропуснати ползи с мотив, че са предполагаеми, без да изложи конкретни мотиви защо представените доказателства – договор за наем, експертиза за пазарен наем, не установяват достатъчна вероятност за реализиране на доход?
Допустимо ли е обезщетение по чл. 49 ЗЗД да бъде присъдено само въз основа на житейски презумпции без конкретни доказателства относно стойността на вещта и стойностната й обезценка?
Следва ли съдът да обоснове изводите си за причинна връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на ищеца въз основа на факти, доказани по несъмнен начин?
Допустимо ли е обезщетение за имуществени вреди да се присъжда в исково производство по чл. 49 ЗЗД, когато противоправността на действията на ответниците се заключава в липсата на необходимост от изземване поради приключване на наказателното производство с оправдателна присъда?
Допустимо ли е да се приеме за установена причинно-следствена връзка между действията на разследващи органи и твърдени вреди, когато не е установено състоянието на вещта при изземване и когато липсват доказателства, че вредите са резултат от тези действия?
Следва ли съдът да присъди обезщетение по чл. 49 ЗЗД, след като ищецът не е могъл по безспорен начин да докаже състоянието на вещта към датата на нейното изземване от органите на следствието и съответно по този начин не е била налице възможност да се направи справедлива и обективна оценка на нейната стойност?
Следва ли съдът за присъжда обезщетение по чл. 49 ЗЗД като обосновава извода си за противоправно поведение на ответниците с липсата на необходимост от изземване на вещ, тъй като делото срещу ищеца е приключило с оправдателна присъда?
Следва ли МВР да носи солидарна отговорност с Прокуратурата, в случаи, когато полицейските служители не са орган по разследването и не са извършили действия по изземването на определена вещ? Следва ли МВР да носи отговорност за състоянието на тази вещ към момента на предаването й на собственика, след като същата не е предадена за съхранение на МВР с изричен протокол, доказващ реалното й състояние към датата на изземването и за която не са давани изрични указания за начина на нейното съхранение от разследващия орган? Как се установява в този случай от съда противоправно поведение/ действие или бездействие/ на служители на МВР?
Следва ли с решението си съдът, позоваввайки се основно на житейска логика и презумпции, да присъжда обезщетение по чл. 49 ЗЗД в размер, водещ до явно обогатяване на ищеца, тъй като от стойността на вещта към дадатата на нейното изземване не е извадена стойността на вещта към датата на нейното връщане на собственика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
чл. 111 ал. 1 НПК, чл. 111 ал. 2 НПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 162 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 53 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички относими доказателства, доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни? Процесуалната възможност за препращането към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивният съд да се произнесе и да формира собствени изводи по доводите за неправилност, изложени от въззивника във въззивната жалба? За да бъде развален договор за изработка, необходимо ли е възложителят да предостави на изпълнителя подходящ срок за изпълнение - в съответствие с правилото по чл. 87, ал. 1 ЗЗД? Длъжен ли с съдът да следи за допустимостта н надлежното извършване на процесуалните действия от страните, да им съдейства за изясняване на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 12 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 129 ГПК, чл. 145 ГПК, чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 162 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 262 ал. 2 ЗЗД, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 82 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 1 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.