чл. 4 ал. 1 ГПК

1. Длъжен ли е съдът да се съобрази с разпоредбата на чл. 5 Конституцията на РБългария и чл. 4, ал. 1 ГПК при спор за определяне на водещия език на договора в случаите, когато договорът е билингвистичен / на български и на друг език/, сключен е и се изпълнява на територията на РБългария, от регистрирани по българското право субекти, с приложимо българско право и подсъдност на български съд, ако в договора липсва клауза, определяща като водещ чуждия език. Спор по фактите ли е това, или спор относно съдържанието на материалното правоотношение и 2. Преклудира ли се правото на възложителя по иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу изпълнителя по договор, с факта на плащане и/или осчетоводяване на сума, по-висока от договорената по облигационно отношение цена. Допустимо ли е да се третира плащането и/или осчетоводяването като изменение на цената на договора чрез конклудентни действия, ако страните не са договорили изрично в договора подобна възможност. Не би ли се обезмислил по този начин институтът на неоснователното обогатяване и разпоредбата на чл. 20а ЗЗД. По посочените въпроси се поддържа т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, по съображения, че липсва задължителна съдебна практика.