какво застрояване е било предвидено в парцела, съгласно заповед №443/05.11.1982 г. и заповед №РД-50-09-322/23,05.1986 г. - дали комплексно малкоетажно или многоетажно застрояване. По делото са събрани пред първата инстанция гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. К. и П. Гърков. Според показанията им, които въззивният съд е намерил за непротиворечиви за съответните обстоятелства, те познават добре и четиримата ответници и живеят в процесната жилищна сграда, първата от 1996 г., а вторият от 1995 г. И двамата свидетели твърдят, че апартаментът, който Д. Д. С. и съпругата му Р. Б. закупили, бил купен за техните деца - ответниците Д. Д. С. и С. С.. От самото начало родителите твърдели, че купуват апартамента за тях. Те извършили всички довършителни работи в този апартамент, като демонстрирали намерението си, след като децата пораснат, да ги оставят да живеят в жилището. Жилището било на замазка и те поставили фаянс, настилки, боядисали го, като казвали, че жилището е купено за децата им и ще остане за тях. Децата ползвали жилището докато били ученици и след това, като пораснали. Ограничаване на достъпа до жилищата имало за кратко чрез поставена строителна ограда, която после била премахната. За другите обитатели на сградата не било тайна кой обитава процесния апартамент, те го посещавали, като ходели на гости на ответниците, децата правели купони. Според показанията на двамата свидетели и в момента ответниците Д. Д. С. и С. С. живеят в това жилище. Свидетелят Гърков посочва, че знае за водено срещу ответника Д. Д. С. дело за обезщетение и че същият е плащал такова. Според свидетелката К. срещу родителите имало дело по чл. 38а ЗЖСК, но то било прекратено. По делото е представен незаверен препис от решение по гр. д. №5060/1999 г. на СРС по иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК, за което не са представени доказателства да е влязло в сила и самите ищци не твърдят, че същото е влязло в сила.