всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 26 ал. 1 ГПК

Страни
Чл. 26. (1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Съдът следи ли служебно за правната легитимация, респективно правоспособността на страните по делото?
При заличаването на юридическо лице следва ли да бъде конституиран по делото неговият правоприемник като страна и/или делото продължава срещу физическото лице при заличаване на ЕТ?
Допустимо ли е производството по делото между юридически лица да продължи между първоначалните страни, определени с исковата молба в случай, че едната от тях е заличена и е прекратила съществуването си в правния мир?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?
Ако наемната вещ не е предадена на наемателя, договорът за наем възпроизвежда ли правно действие и наемателят носи ли договорна отговорност?
Произвежда ли правно действие договор за наем с лице, което не държи вещта и ако произвежда, кой е отговорна страна по него – сключилият договора или държателят на вещта? Каква би била квалификацията на иска спрямо лицето, което държи вещта – договорна или за обезщетение за ползване без основание?
При липсата на главно доказателство, което точно въззивният съд е отказал да събере /поискана от ответника по делото счетоводна експертиза/ и липса на косвени доказателства, които да подкрепят други косвени доказателства, изяснена ли е фактическата обстановка по делото въз основа на която съдът да постанови решение, по силата на което да уважи безрезервно предявените искове?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото?
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?
Произвежда ли действие отправено предизвестие за прекратяване на договор за наем до ненадлежна за случая страна?
Прекратен ли е с исковата молба наемен договор, в който изрично е разписано, че се прекратява с предизвестие, ако към момента на завеждане на исковата молба срокът за предизвестие не е изтекъл?
Допустимо ли е по склучен писмен договор за наем наемодателят да договаря и осъществява правни и фактически действия по него с лице без представителна власт, предоставена му от наемателя?
Съдът следи ли служебно за нищожността на договор без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?
Длъжен ли е възивният съд да разпредели доказателствената тежест, ако първоинстанциониат съд не го е направил и/или го е направил неправилно?
Допустимо ли е възивният съд след постановяване на съдебно решение по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК да поправи чрез решение индивидуализиращи белези на страна – ЕГН, ЕИК и/или дата на раждане /в зависимост от страна на произход/ и/или страна, без да е допусната очевидна фактическа грешка в съдебното решение и без да е направено искане от ищеца за поправка на исковата молба?
При направено искане от ищеца за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка, която произтича от исковата молба, допустимо ли е съдът да поправи съдебното решение без да е направено изявление за поправка и на самата искова молба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е съдът да върне въззивната жалба на основаниe различно от посочените в чл. 262, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и без да е налице нито една от хипотезите на цитирания текст?
Допустимо ли е въззивният съд да върне въззивната жалба при липса на основанията предвидени в чл. 262, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК?
Допустимо ли е при инстанционен контрол за законност въззивният съд да изтъква като основание за връщане на въззивната жалба липсата на правен интерес без да провери налице ли са предвидените в ГПК основания за връщане на въззивната жалба и не е ли длъжен да съобрази правилността на обжалваното пред него Разпореждане единствено през призмата на посочените в чл. 262, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК хипотези?
При безспорни данни за участие на жалбоподателя в производството допустимо ли е при произнасяне по жалба срещу разпореждане за връщане на въззивна жалба въззивният съд да преценява неговия правен интерес и да изтъква процесуалното му качество или липсата на такова като основание за връщане на въззивната жалба и не e ли длъжен да преценява правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с предвидените в ГПК основания за връщане на въззивната жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли при тълкуването на съдържанието на един договор да бъде съобразена действителната, а не предполагаемата воля на страните и следва ли договорните разпоредби да се тълкуват във връзка една с друга, както и в смисъла, който произтича от целия договор?
При оттеглена представителна власт на адвоката – процесуален представител, преди приключване съдебното производство с окончателен съдебен акт, разполага ли същият със самостоятелно право да инициира производство по чл. 248, ал. 1 ГПК за определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, при условие, че в този процесуален момент адвоката не е страна в процеса по смисъла на чл. 26, ал. 1 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли в производството по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, когато първоинстанционният съд при връчването на препис от исковата молба установи, че ответникът по иска е починал преди завеждането на делото, да остави исковата молба без движение и да укаже по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК на ищцовата страна да посочи наследниците на починалия ответник, след което да конституира същите като ответници, на основание чл. 227 ГПК?
Съставлява ли отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК своеобразно продължение на вече образуваното по реда на част V „Изпълнително производство“ от ГПК, изпълнително дело?
В кой процесуален момент се конституират страните по същия този негаторен иск – при образуване на изпълнителното дело пред съдебния изпълнител или от съда при завеждането на исковата молба?
В понятието „производството по делото“ по смисъла на чл. 227 ГПК включва ли се и изпълнителният процес по смисъла на част V „Изпълнително производство“ от ГПК?
Как следва да постъпи съдът, пред който е заведен иск с правно основание и по реда на чл. 439 ГПК, когато при връчване на препис от исковата молба установи, че ответникът по иска и взискател по изпълнителното дело е починал преди завеждането на исковата молба, но съдебният изпълнител по изпълнителното дело не е конституирал до момента неговите наследници?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Налице ли е активна процесуалноправна легитимация за лизингополучателя да предяви като процесуален субституент по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК вр. чл. 134 ЗЗД правата на лизингодателя към застрахователя при тотална щета на лизинговото имущество по чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ за изплащане на обезщетение по застраховка, сключена по повод на лизингово имущество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Необходимо ли е да е налице идентичност на страните в заповедното производство по чл. 417 ГПК и в производството по чл. 422 ГПК и налице ли е такава, ако заявителят в заповедното производство е министерство, а ищецът в исковото производство – министър, който по закон представлява държавата – страна в материалното правоотношение? При положение, че законът /чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ/ изрично определя министъра на земеделието, храните и горите като процесуален субституент на държавата по отношение на земите от държавния поземлен фонд притежава ли такова качество и представляваното от него ведомство - министерство на земеделието, храните и горите? Достатъчно ли е законът да предоставя на министър представителна власт по отношение на държавата, за да се приеме, че предявеният от него иск в защита на материално право на държавата е винаги предявен от името на държавата, въпреки че в исковата молба министърът не е посочил, че действа в качеството си на неин представител? Трябва ли да е налице пълно съвпадение между искането в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, диспозитива на издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист с диспозитива на постановеното съдебно решение? Трябва ли да е налице пълно съвпадение между петитума на исковата молба и диспозитива на съдебното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

12312 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела