всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 287 ал. 1 ГПК

Отговор на касационната жалба и насрещна касационна жалба
Чл. 287. (1) След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4 и чл. 284.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е при подбор по чл. 329, ал. 1 КТ работодателят да приложи критерий спазване на етичен кодекс и да санкционира твърдяно поведение (скандали, уронване на престиж, конфликтни ситуации) без да е инициирал дисциплинарно производство по реда на Раздел III от КТ и без твърденията да са подкрепени с писмени доказателства, съставени към момента на соченото поведение, а единствено с последващи свидетелски показания на членовете на комисията по подбор? При упражняване на съдебен контрол по чл. 329, ал. 1 КТ, достатъчно ли е подборът да се основава единствено на последващи свидетелски показания на членове на комисията за твърдени недостатъци в работата или съдът е длъжен да провери дали оценките се основават на писмени доказателства, особено в хипотезата когато по делото е налична информация за предишни атестационни оценки по сходни критерии, които противоречат на оценките при подбора? Задължен ли е съдът в решението си да обсъди доводите и възраженията на страните, както и всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни или е допустимо да се позове само на избрани от него доказателства без да обсъди останалата доказателствена съвкупност и без да изложи съображения защо отхвърля дадени доказателства като недостоверни? Дали възможността за обективно оценяване на педагогическа работа изисква съдът да обсъди и вземе предвид продължителното отсъствие на служители, които са получили по - високи оценки от други служители, за да се гарантира законосъобразност на съкращението в щата и правилното приложение на чл. 328 КТ и сл.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е работодателят във връзка с изискването по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание да опише всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение по текста на чл. 187 КТ е извършено?
Какъв обем от информация следва да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение, за да се счита за надлежно мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ?
С каква цел е въведено задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение и кога изложените в нея мотиви удовлетворяват изискването за мотивираност по чл. 195, ал. 1 КТ?
Кои са задължителните реквизи в съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, съгласно чл. 195, ал. 1 КТ?
Кога се приема, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание с там описано нарушение на трудовата дисциплина удовлетворява изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивираност?
Приложим ли е чл. 195, ал. 1 КТ в частта на изискването за мотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание когато в отношенията между работодателя и работника/служителя е ясно за какво е наложено това наказание?
Длъжен ли е работодателят в искането по чл. 193 КТ да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, за което се образува дисциплинарното производство, подчинено ли е то на някакви формални правила или е достатъчно работникът/служителят да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е запознал с обстоятелствата?
Какво следва да бъде съдържанието на искането по чл. 193, ал. 1 КТ, отправено до привлечения към дисциплинарна отговорност работник/служител?
Какъв е разумният срок, който следва да се предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност работник/служител за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ когато въпросите на работодателя са ясни и касаят определени, непосредствено извършени от лицето действия?
Какъв факт следва да е доказан по делото, за да се приеме, че е налице изпълнение на задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Разполага ли длъжникът с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото и приложими ли са разпоредбите на чл. 443 ГПК при предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД? Налице ли е увреждане в случай, че имущественото състояние на длъжника не е намаляло, а се е преобразувало от един вид актив в друг? Оборима ли е презумпцията, че юридическото лице е знаело за увреждането, въпреки връзката между управителя и длъжника по смисъла на чл. 135, ал. 2 ЗЗД? Налице ли е процесуално нарушение на въззивния съд, когато не е дал указания, че страната не сочи доказателства, че дружеството не е знаело за увреждането? За да се установи увреждане следва ли, ищецът да докаже, че имуществото на длъжника е било по-голямо преди извършване на продажбата? Трябва ли да се докаже знание за увреждане от юридическо лице със съдружник с 98,27 % от капитала на търговско дружество, за които съдружник не се презумира, че е свързано лице с продавача по смисъла на закона и е придобил дружествените дялове преди вписването на исковата молба за прогласяване на недействителност на сделка за придобиване на недвижим имот от дружеството? Има ли увреждане на кредитора при всяко възмездно разпореждане с недвижим имот независимо от това дали насрещните престации са еквивалентни? При решаването на делото съдът следва ли да съобрази дали длъжникът няма друго имущество освен това, с което се е разпоредил? При решаването на делото съдът следва ли да допусне до разпит не разпитаните пред първата инстанция свидетели да бъдат доведени и изслушани от въззивния съд, ако са посочени относими факти и ако са необходими с оглед защитната позиция на страната? За начина, по който при решаването на делото съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства от значение за правилното му решаване, събраните доказателства в тяхната взаимна връзка и съобразно действителната им доказателствена стойност за решаването на правния спор, значението им за изхода на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е наличието на валиден застрахователен договор да обосновава извод за изправно техническо състояние на вещта, по отношение на която е сключена застрахователната полица?
След внасянето на обвинителен акт в съда, кой има компетентност да върне веществено доказателство – съответната прокуратура или съдът, на когото наказателното производство е подсъдно?
Налице ли е неправомерност на действията по изземване и задържане за вещ като веществено доказателство, в случаите когато наказателното производство е приключило с присъда, с която лицето, от което е иззета вещта, е признат за виновен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е въззивният съд, без да обсъжда всички събрани по делото доказателства, да направи правни изводи, които не кореспондират с доказателствата, приети в първоинстанционното производство, не са подкрепени от доказателства, събрани пред втората инстанция, и не са мотивирани от решаващия състав?
Допустимо ли е решаващият състав да формира своите правни изводи върху факти, които не са доказани по делото и противоречат на обстоятелствата, за които са налице приети доказателства – твърди се противоречие на въззивното решение с решение №532 от 06.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №1459/2009 г., I г. о., решение №24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №4744/2008 г., I г. о., решение №72 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №905/2009 г., II г. о., т. 2 ТР №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г. и ППВС №1/1985 г., решение №157 от 08.11.2011 г. по т. д. №823/2010 г. на ВКС, II т. о.: решение №237/24.06.2010 г. по гр. д. №826/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №283 от 14.11.2014 г. по гр. д. №1609/2014 г. на ВКС, IV г. о.?
След разширяване на обхвата на проверката за допускане на решението до касация след обнародването на ЗИДГПК в ДВ. бр. 86/2017 г., т. 3 на чл. 280 ГПК (от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото), погълна ли в себе си основанието по т. 2 - противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата?
С оглед на осигуряване на сходно решаване на идентични казуси, може ли да представлява касационно основание по чл. 280, т. 3 ГПК за обжалването на въззивно решение, постановено в противоречие на множество влезли в сила решения на въззивна инстанция, които не са стигнали до касационно обжалване, образувани са по идентични казуси, вследствие на един и същ деликт от различни ищци, срещу едни и същи ответници, на едно и също правно основание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Прилага ли се презумпцията на чл. 69 ЗС при съсобственост, възникнала на основание наследяване, след като е налице влязло в сила съдебно решение по втората фаза на делба за процесния имот, определящо изнасянето на имота на публична продан? При приложение на презумпцията на чл. 69 ЗС, как следва да се разпредели доказателствената тежест на страните относно факта на владение на имота? Плащането на данъци от невладеещия съсобственик за спорния имот, счита ли се за фактическо действие, оборващо владението на имота от другия съсобственик? Може ли да се приеме, че недопускането в имота, мотивирало невладеещия съсобственик да предяви иск за делба в предходен съдебен процес, е манифестиране на своене и владение от владеещия съсобственик спрямо невладеещия, след приключване на делбеното дело с влязло в сила съдебно решение за изнасяне на имота на публична продан? Налице ли е изначално съвладение като основание, при постановено и влязло в сила съдебно решение за делба на процесния имот, определящо правата на страните и способа за извършване на делбата, но без предприети фактически действия на невладеещия съсобственик и без да е образувано изпълнително дело от съделителите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Каква е доказателствената сила на актовете за общинска собственост и чия е доказателствената тежест при тяхното оспорване? Може ли да се придобие по давност недвижим имот, за който има план за новообразуваните имоти, ако правото на собственост е възстановено на бивши собственици, но не е издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ? Кой е началният момент, от който тече придобивна давност в полза на лицето, владеещо недвижим имот и по отношение на който реституционната процедура е висяща? Може ли съдът да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение в последващ процес с предмет спор за собственост на същия недвижим имот при липса на субективен идентитет на страните по длете дела и извън хипотеза на чл. 298, ал. 2 ГПК? Длъжен ли е съдът да зачете доказателствената сила на акт за частна общинска собственост, докато той не бъде оспорен по надлежния ред? За задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и закона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Очевидна неправилност на атакувания съдебен акт, предвид заявеното противоречие между изложените мотиви към него относно липсата на предсрочна изискуемост на дълга и потвърждаването на първоинстанционното решение в частта за присъждане на законната лихва върху цялото вземане за главница, начиная от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 10.08.2014 г.

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена смърт в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип?
Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната?
Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителния характер на законната лихва?
Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД? Необходимо ли е приносът на пострадалия да бъде доказан при пълно и главно доказване от страната, която го е въвела?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела