в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК: 1/ Следва ли всяка сума, която съответства на уговореното адвокатско възнаграждение и която е заплатена от трето за спора лице, да бъде присъждана като разноски или сумата, претендирана като разноски трябва задължително да е заплатена от страната, участвала в производството; 2/ При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК следва ли съдът да извърши преценка за фактическа и правна сложност на делото и за съответствието й със заплатеното адвокатско възнаграждение; 3/ Следва ли да се присъдят разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в пълен размер определен съгласно чл. 7, ал. 2 Наредба №1/2004 г. без да се взема предвид действително оказаната адвокатска помощ, нейния обем, липсата на фактическа и правна сложност по делото, както и етапа, на който делото е прекратено поради отказ от иска и 4/ Може ли съдът във всеки случай, по прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски да се отклони по изключение от този режим и да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическата сложност на конкретното дело, без да е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредба №1/2004 г. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение по тези въпроси противоречи на задължителната практиката на ВКС – ТР №6 от 6.11.2013 г. по т. д. №6/2012 г. на ОСГТК, на съдебната практика на ВКС, обективирана в определение №14 от 07.01.2015 г. по ч. т. д. №3082/2014 г. на І т. о., определение №274 от 15.05.2017 г. по ч. т. д. №739/2017 г. на ІІ т. о., определение №556 от 19.12.2019 г. по гр. д. №4289/2019 г. на III г. о., определение №460/28.07.2014 г. по гр. д. №3559/2014 г. на I г. о. и определение №359/25.07.2016 г. по ч. т. д. №647/2016 г. на І т. о., както и в противоречие с актове на Съда на европейския съюз – решение по дело 106/1977, решение по дело С-57/2015, решение по дела С-94/2004 и С-202/2004, решение по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016. Третият допълнителен критерий е заявен без обосновка.