Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

за критериите, по които приобретателят по договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка може да защити права си по иска за развалянето на договора, когато приобретателят е оспорил иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД с твърденията, че: 1. прехвърлителят е сключил и друг договор за прехвърляне на право на собственост върху друг недвижим имот срещу задължения за гледане и издръжка, поети от трето лице; 2. прехвърлителят разполага с достатъчно средства за задоволяване на своите нужди за храна, облекло, лекарства и живее по свое желание с трето за договора лице в имот, чиито консумативни разноски са покрити и не е демонстрирал необходимост да установи общо домакинство с приобретателя и 3. отношенията между страните по договора са добри, а помежду им е нямало никакви пререкания или правен спор, включително за (не)изпълнението на договора? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи решението. Позовава се на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационния контрол, но не се позовава на конкретни решения, с които Върховният касационен съд или на Върховният съд на Република България е извършвал казуално или нормативно тълкуване по повдигнатите въпроси. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на чл. 87, ал. 3 ЗЗД.