чл. 156 ал. 2 ГПК

Длъжен ли е въззивният съд да събере по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК относими, допустими и своевременно поискани доказателства, които не са допуснати и не са събрани от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения, когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за подобно процесуално нарушение на първа инстанция и искане за събиране на доказателствата по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК? Следва ли страната да сезира повторно първоинстанционния съд с доказателствено искане, което вече е направено и не е уважено? Повторното сезиране предпоставка ли е за приложение от въззивния съд на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК? Задължен ли е въззивният съд да събере доказателство, което е съществено за обстоятелствата от значение за решаване на делото, когато страната не е могла да знае, че ще възникне нужда от доказване на определено обстоятелство, тъй като в отговора на ответника не е имало конкретни твърдения, които да се налага да бъдат опровергавани и налице ли е преклузия по чл. 266, ал. 1 ГПК? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните и да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като отрази в мотивите към своето решение фактическите си констатации и правните си изводи по съществото на правния спор относно съществуването или не на спорното по делото субективно право? Трябва ли съдът да се мотивира защо дава или не дава вяра на едни или други свидетели? Може ли съдът да игнорира свидетелски показания? При наличието на противоречие в свидетелските показания и когато по отделен факт се разминават свидетелските показания, може ли въззивният съд, без да обсъди двете групи свидетелски показания в тяхната цялост, поотделно и заедно с останалите доказателства по делото и без да изследва способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията и да ги изложи добросъвестно пред съда, без да съобрази също при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт, за кое време в хода на развитие на правоотношенията между страните се отнася той, да приеме, че фактите, за чието установяване са допуснати свидетелските показания са недоказани и че тези факти не са се осъществили?