чл. 26 ал. 4 ГПК

Допустимо ли е и води ли това до формална недействителност, а оттам и до уважаване на предявен иск по чл. 124 ГПК извършено дарение при хипотезата, че към датата на извършването му, дарителят е бил собственик на даряваната си част и този факт е бил установен и констатиран от нотариус, чрез надлежни документи в насока легитимност на страните в нотариалното производство. Допустимо ли е съдът да се произнася, макар и в мотивите си, относно истинността на представен документ - в случая 2 броя удостоверения за наследници с различно съдържание в тях, а оттам и да формира краен извод за основателност при неоткрито производство по чл. 193 ГПК и при хипотезата, че не е сезиран с това да се произнесе кой от двата представени документа с различно съдържание е истински и формира краен извод за правоимащи/легитимни страни. Чия е доказателствената тежест за опровергаване автентичността на документ, представен в нотариалното производство, и по какъв ред може да се опровергае автентичността му. При положение, че страната, в чиято тежест е това, не го стори, следва ли съдът да приеме, че представен по делото документ е неистински и да обосновава решението си на този извод, докато не бъде оспорен по предвидения от закона ред. Следи ли служебно съдът за наличието на правен интерес за ищеца от водене на делото, при хипотезата на чл. 26, ал. 2 ГПК, и когато съдът констатира, че такъв не е налице, следва ли да прекрати производството по делото. По дело, по което е предявено чуждо право, следва ли да се призове и лицето, чието право е предявено, респ. оспорвано, по аналогия на чл. 26, ал. 4 ГПК. Когато в исковата молба са обективирани твърдения, с които се оспорва легитимността на дарител по извършено дарение с твърдения, че същият не е бил собственик, обуславя ли това наличието на правен интерес от завеждането на положителен установителен иск или искът следва да се квалифицира като отрицателен такъв. Допустимо ли е съдът да приеме за доказани факти и обстоятелства, за изясняването на които страната не се е явила, при положение, че е била задължена от съда с нарочен акт, а оттам и допустимо ли е съдът да приеме този факт за доказан и да обосновава решението си на това. В тежест на ищеца ли е в производството по чл. 124 ГПК да докаже твърдените от него факти и обстоятелства, в случая - че дарителят Т. не е собственик на дарявани идеални части или само твърденията му в тази насока могат да обосноват основателност на иска. При липса на пълно и главно доказване на твърдян факт, може ли съдът да обосновава решението си само въз основа на това. Ако ищецът твърди, че ответникът не е собственик на идеална част, тъй като я е придобил от несобственик, следва ли да докаже твърденията си в тази насока и ако не го е сторил, представлява ли това основание за уважаване, респ. отхвърляне на иск.