чл. 71 ал. 1 изр. 1 ГПК

По този въпрос нормите на приложимия закон са ясни и е налице безпротиворечива съдебна практика на ВКС (вж. – определение №4274/26.09.2024 г. по ч. гр. д. №2782/2024 г., ІІІ г. о., определение №3360/01.07.2024 г. по ч. гр. д. №1597/2024 г., ІІІ г. о., определение №2958/13.06.2024 г. по ч. гр. д. №1921/2024 г., ІІІ г. о., определение №3785/29.07.2024 г. по ч. гр. д. №2480/2024 г., ІІІ г. о., определение №4252/26.09.2024 г. по гр. д. №3474/2024 г., ІV г. о., определение №2426/14.05.2025 г. по ч. гр. д. №1339/2025 г., III г. о. и др.). Приема се, че приложимият специален закон съдържа изрични норми относно присъждането на държавните такси и разноските, като разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ предвижда, че с решението си съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. На основание чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ Комисията - ищец е освободена от внасянето на държавната такса само при подаването на исковата молба, респ. при подаването на жалби, като дължимата държавна такса се присъжда в зависимост от изхода на делото – чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Комисията не е освободена от заплащане на държавна такса на основание чл. 84, т. 1 ГПК. В производството по ЗОНПИ Комисията не брани интереси от по-висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер.
Обжалваното определение е в съответствие с така формираната съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Дължи ли се държавна такса от субституента на притезанието при публично държавно вземане, когато държавен орган сезира съда като представител на държавата в изпълнение на възложената със закон компетентност? Правото за образуване на производства по реда на ЗОНПИ, представлява ли защита на интереси от по-висш ранг - публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 5 ДОПК? Следва ли разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ да се тълкува във връзка с чл. 159 ЗОНПИ и субсидиарното приложение на чл. 84, т. 1 ГПК, вр. с чл. 162, ал. 2, т. 5 ДОПК; систематичното тълкуване на нормите дава правилото, че при отхвърляне на искове, по които страна е КОНПИ, в качеството на субституент на държавата, то разпоредбите на чл. 157, ал. 2, вр. с чл. 159 ЗОНПИ, вр. с чл. 84, т. 1 ГПК, освобождават Комисията от внасяне на държавна такса? Налице ли е обща към специална норма по аргумент за противното - приложим при изключителни норми за чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ по дела за конфискация и отнемане незаконно придобито имущество, тъй като са публични вземания по см. на чл. 162, ал. 2, т. 5 ДОПК, който съответства на нормата на чл. 153, ал. 3 ЗОНПИ? В кои случаи при образувани производства, по които страна е държавен орган, е приложим чл. 84, т. 1, вр. чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, предвид обстоятелството, че КОНПИ е държавно учреждение и действа в качеството на процесуален субституент на държавата? Към кой момент следва да бъде определен характера на вземането на държавата чрез КОНПИ като публичен - към момента на предявяване на иск по реда на специалния закон, или след влизане в сила на решение за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество?