чл. 216 ал. 2 ГПК

Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила конституирането на трето лице-помагач на ищеца, когато интересите на подпомаганата и подпомагащата страна са коренно противоположни? Когато ответникът е признал някой от предявените срещу него искове, следва ли съдът да се произнесе с отделен диспозитив по него или следва да се произнесе с решение при признание на иска по чл. 237 ГПК? Когато след възобновяване на разделено и спряно обусловено производство съдът даде указания на ищеца да отстрани недостатъци на исковата молба, в частност да уточни за пореден път всички предявени искове по отношение на техния размер и дали се претендират разделно или солидарно, както и да уточни периодите на законните лихви за всяка претенция, откога ответникът дължи мораторни лихви – от предявяване на исковата молба или от уточнението? Когато на основание чл. 144 ГПК ответниците изпълнят указанията на съда да установят при условията на пълно и главно доказване, че са изпълнили договорните си задължения по обусловения конститутивен облигаторен иск, следва ли съдът да обсъди изложеното в решението си или може да подмине с мълчание изпълнението на собствените си указания? Когато страните изрично са договорили в нотариалния акт съгласно чл. 20а ЗЗД, че, ако купувачите претърпят съдебно отстранение от имота или части от него, може ли съдът да пренебрегне и да не зачете закона между страните, а вместо това да се позове на хипотетични и неустановени по съдебен ред права на трети лица, като на база на евентуална евикция, противно на договореното, развали договора за продажба? Когато страните изрично са договорили в нотариалния акт съгласно чл. 20а ЗЗД, че при установяване по съдебен ред на права на трети лица върху имота или на части от него, може ли съдът да пренебрегне и да не зачете закона между страните, а вместо това да се позове на хипотетични и неустановени по съдебен ред права на трети лица, като на база на евентуална евикция, противно на договореното, развали договора за продажба? Когато двамата ответници са необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК и възражението за прихващане по чл. 73, ал. 1 ЗС е направено само от единия от тях, счита ли се, че това възражение е направено и от другия необходим другар? Когато съдът се е произнесъл по главен облигационен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, може ли да се счете, че съдът се е произнесъл едновременно с това и по вещен иск за материално право на собственост?