чл. 226 ГПК

Има ли сила на пресъдено нещо влязло в сила съдебно решение за действителност на текст от ипотечен договор, който не е бил включен в предмета на спора, решен с влязло в сила решение за действителност на текст от кредитен договор, изпълнението на който се обезпечава с ипотечния? Има ли сила на пресъдено нещо недопуснато до касационно обжалване въззивно решение, постановено по иск за недействителност на текстове от договор за банков кредит, предявен и приет за разглеждане с твърдение за тяхното естество на неравноправни клаузи, когато със съдебното решение искът не е разгледан поради приета негова недопустимост като подаден извън срок? Длъжен ли е въззивен съд да се произнесе по иск за оспорена действителност на текстове от ипотечен договор, предявен и приет за разглеждане с твърдение за тяхното естество на неравноправни клаузи спрямо оспорваните текстове от ипотечния договор, които препращат или възпроизвеждат текстове от договор за кредит, когато с влязло в сила съдебно решение искът за действителност на текстове от договор за кредит, предявен и приет за разглеждане с твърдение за тяхно естество на неравноправни клаузи с потребител, не е разгледан по същество поради приета негова недопустимост като подаден извън срок? Влиза ли в сила заповед за изпълнение спрямо ипотекарен длъжник от изпълнително производство, който не е бил вписан в заповедното производство и в заповедта за изпълнение и не е участвал в нейното издаване? Влиза ли в сила определение на въззивен съд, с което е прието липса на право на ипотекарен длъжник от изпълнително производство, образувано по изпълнителен лист от заповедно производство, да възрази срещу заповедта за изпълнение и да обжалва разпореждане за нейното издаване, когато не е бил вписан в заявлението от заповедното производство и в заповедта за изпълнение и не е участвал в производството по нейното издаване? Въззивен състав, решаващ иск за действителност на текстове от ипотечен договор, оспорени с твърдение за тяхната неравноправност, длъжен ли е при извършване на своята преценка за неговата допустимост за предявяване на иска в срок, започващ от връчване на заповед за изпълнение или разпореждане за нейното издаване, да зачете сила на пресъдено нещо на влезли в сила определения, в които е прието, че за ищеца не е възниквало право да оспорва тези актове и че не е бил страна в производството по тяхното издаване? Длъжен ли е въззивен съд в производство по оспорване на текстове от ипотечен договор, обезпечаващ вземания по договор за банков кредит, да обсъди оспорване истинност на текст от договор за кредит и на авторство на подпис в него, което оспорване е направено в друго съдебно производство, и след постановяване на обжалваното пред този въззивен съд първоинстанционно решение? Когато в производството по оспорване действителност на текстове от ипотечен договор, обезпечаващ вземания по договор за банков кредит, са представени и приети доказателства за вписване в имотен регистър на нов ипотекарен кредитор поради прехвърляне на вземането по кредитния договор, извършено след постановяване на първоинстанционното решение, разпоредбите на чл. 226, ал. 1, 2 и 3 ГПК следва ли да се тълкуват като задължаващи съда да уведоми новия ипотекарен кредитор и в зависимост от заявеното от него да осигури прилагането на чл. 226 ГПК между страните по делото и задължаващи съда да укаже на ищеца от първоинстанционното производство необходимост от насочване на иска към новия ипотекарен кредитор, вписан в имотен регистър? Длъжен ли е въззивен съд в производство по оспорване на текстове от ипотечен договор, обезпечаващ вземания по договор за банков кредит с потребител, да се произнесе по действителност на кредитния договор и обезпечаващия го ипотечен договор по чл. 16 ЗПК/отм./ и чл. 26 ЗПК, като провери дали кредитният договор предвижда прехвърляемост на вземането, когато във въззивното произвоство са представени и приети доказателства за вписване в Имотен регистър на новия ипотекарен кредитор поради прехвърляне на вземането по кредитния договор, извършено след постановяване на първоинстанционното решение? Възивният съд длъжен ли е да обсъди оспорването с въззивната жалба на дължимост на разноски, плащането на които са възложени с първоинстанционното решение, когато оспорваните разноски са за експертиза, която не е свързана с предмета на делото?