„Промяната на правната квалификация във въззивната инстанция препятства ли организирането на защитата на страните и решение, постановени при такива обстоятелства, следва ли да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед дадената нова правна квалификация на иска, както и следва ли да бъде дадена възможност на страните при евентуално връщане на делото на долната инстанция да ангажират нови доказателства, за които не им е била дадена възможност или които не са били необходими за процеса с оглед неправилната правна квалификация и разпределението на доказателствената тежест” в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение №1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с каузалната практика в решение №48/23.04.2015 г. по гр. д. №3667/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., и решение №341/27.10.2010 г. по гр. д. №1218/2009 г. на ВКС, ІV г. о.; 2. Въззивният съд се е произнесъл по въпроса за критериите за определяне на уговорената неустойка като нищожна поради противоречието й с добрите нрави в отклонение от задължителната практика в Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и с практиката в решение №11/27.06.2016 г. по т. д. №3568/2014 г. на ВКС, І т. о.; 3. Въззивната инстанция е дала отговор на въпроса „Длъжен ли е кредиторът да доказва настъпването на вредите и техния размер, за да възникне правото му на неустойка и да се възползва от нея, с оглед нейната обезщетителна функция” в противоречие с практиката в решение №11/27.06.2016 г. по т. д. №3568/2014 г. на ВКС, І т. о., и решение №43/06.02.2015 г. по гр. д. №4792/2014 г. на ВКС, ГК; 4. В противоречие със задължителната практика на ВКС в Тълкувателно решение №1/2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. (посочено погрешно като тълк. д. №1/2003 г.) на ОСГТК на ВКС и с практиката в решение №202/27.02.2015 г. по т. д. №4123/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., въззивният съд се е произнесъл по въпросите „В кой момент се преклудират възраженията на страна по делото; Важи ли принципа на концетрационното начало и преклузията за възраженията за нищожност на договор или такива могат да се направят във всеки момент от съдебното производство; Длъжен ли е съдът да следи служебно за нищожност на договора или договорни клаузи поради противоречие със закона или следва да се произнесе по нищожността само по възражение, направено от страна в преклузивните срокове; 5. Въззивният съд е отговорил в противоречие с практиката в решение №92/06.07.2012 г. по т. д. №569/2016 г. на ВКС, І т. о. (и други цитирани решения на ВКС) на въпросите „Има ли право взискателят по смисъла на чл. 464 ГПК, конкуриращ правата на поемателя по менителничния ефект, да противопостави /упражни/ по реда на чл. 465 Търговския закон личните възражения на длъжника по каузалното правоотношение и ако да, при какви условия; Имат ли право трети лица, извън кръга на длъжниците, авалистите и поръчителите по менителничен ефект, да противопоставят по реда на чл. 465 Търговския закон личните възражения на длъжниците, произтичащи от каузалното им правоотношение с поемателя; Кои са тези трети лица и при какви условия могат да упражняват правата на длъжниците по чл. 465 ТЗ; Знание за какво следва да се разбира като „недобросъвестност” или „злоупотреба с право” по смисъла на чл. 465 ТЗ от страна на поемателя по запис на заповед. За въпросите от последната група се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че по тях няма формирана съдебна практика.