Менителница

3адължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани доказателства, твърденията и възраженията на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?
Длъжен ли е възивният съд да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените от ответниците възражения за неоснователни? Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства?
Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД, от които произтича процесното правоотношение, и при формиране на правните и фактически изводи да търси общата, действителната, а не предполагаема воля на страните, като изследва целта на договора и основанието, на което той е изменен? Тези правила важат ли при изследване на мотивите за постигнато съгласие между издател, поемател и авалисти при издаване на запис на заповед и авалирането му?
Въвеждането в заблуждение при сключване на каузално правоотношение, обезпечение, по което е запис на заповед, представлява ли недобросъвестност на поемателя по смисъла на чл. 465 ТЗ по отношение на менителничните поръчители при поемане на задължение по менителницата?
Авалист по менителница, който се явява управляващ орган на издателя на ефекта с функции да влияе върху управлението, състоянието и развитието му, може ли да предяви лични възражения срещу поемателя досежно каузалното правоотношение по което менителницата се явява обезпечение, независимо, че формално не се явява страна по каузалното правоотношение?