чл. 229 ал. 1 т. 1 ГПК

Следва ли съдът да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение №869 от 07.07.2023 г. по т. д. №1168/2022 г. на Софийски градски съд, с което съдът е приел в спор между страните, че не е налице нищожност на договора поради нарушаване на добрите нрави или действия в нарушение на грижата на добър стопанин и който договор се явява правопораждащият факт?
Длъжен ли е съдът служебно да установи своята компетентност по спора, преди да предприеме действия по движение на делото, в това число и по неговото спиране?
Обвързан ли е българският съд от избора на страните на неговата компетентност, в случаите, когато има трансграничен елемент?
Правилно ли е приложен Регламент (ЕС) №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012?
Българският съд ли е компетентен да разгледа спора съгласно член 25, пар. 1 от Регламент (ЕС) №1215/2012, ако страните са се договорили, че българските съдилища са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка със сключения между страните договор, като се има предвид чл. 31 от Регламента, съгласно който, когато е сезиран съд на държава членка, на който по силата на споразумението е предоставена изключителна компетентност, всеки съд на друга държава членка следва да спре производството, докато съдът, сезиран въз основа на споразумението, не обяви, че не е компетентен съгласно него? Има ли основание българският съд да не приложи изричните разпоредби от Регламент (ЕС) №1215/2012?
Когато договорът между страните е сключен в София, България и е обвързващ български страни и е посочено място на изпълнение на задължението за плащане в България и е изрично договорено като приложимо българското материално и процесуално право, носи ли този съд задължение да предоставя защита и санкция, когато е сезиран? При тези условия не е налице отказ от съдебен суверенитет на българския съд, ако той предостави на чуждестранен съд правото да се произнесе по правопораждащите факти от значение за спора, с който е сезиран?
Длъжен ли е съдът в мотивите на постановения съдебен акт да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, както и да обсъди всички твърдения и възражения на страните?
Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка и всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал, преценявайки писмените доказателства и свидетелските показания във взаимната им връзка, при спазване правилата на логиката и когато констатира противоречие в показанията на свидетелите и между тях и писмените доказателства, да обоснове извод за това кои от тези показания следа да се кредитират и защо?