чл. 263 ГПК

Дали ватманът е имал основание да приеме пешеходеца за препятствие в собствения му коридор на движение в момента, в който пешеходецът е стъпил на пътното платно за движение на МПС? Дали водачът на мотрисата е могъл и дали е бил длъжен да предвиди, че неправомерното действие на пешеходеца, който е пресичал пътното платно, съставено от три ленти за движение и разделителен остров, на забранен сигнал на светофара, няма да изчака на разделителния остров и ще продължи въпреки горното, вместо да предприеме престой на острова и да изчака, след което да продължи движението си? Дали задължителните разяснения и указания, дадени с ТР №28/28.11.1984 г. по н. д. №10/1984 г. на ОСНК на ВС, следва да се тълкуват изолирано едно от друго? Следва ли съдът да извърши съвкупна преценка на релевантните постановки от ТР №28/28.11.1984 г. по н. д. №10/1984 г. на ОСНК на ВС и да съобрази установеното по дело на база съвкупното им приложение? Следва ли решаващият състав да тълкува и прилага задължителните разяснения и указания, дадени с ТР №28/28.11.1984 г. по н. д. №10/1984 г. на ОСНК на ВС, в светлината на конкретиката на казуса и осъвременената обществена обстановка, включително пътната инфраструктура? В кой момент пешеходецът се явява непосредствена и предвидима опасност за водача на моторно превозно средство и от кой момент пътно-транспортно произшествие би било предотвратимо за него? Следва ли съдът да формира мотиви на формални постановки, за които по делото няма фактически твърдения или събрани доказателства? При преценка за наличие на случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК, допустимо ли е съдът да формира мотивите си, базирайки се на факти и обстоятелства, обуславящи противоправност на деянието, без да изследва конкретно установени факти и обстоятелства от значение за преценката соченият за делинквент дали е могъл или е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици? В светлината на Тълкувателно решение №28/28.11.1984 г. по н. д. №10/84 г. следва ли моментът на възникване на опасност за движението да се преценява за всеки конкретен случай и съобразно установените безспорно по делото факти и обстоятелства, съобразно приетото от практиката схващане, при преценка дали има виновно поведение на водача и нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП винаги трябва да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и поведението на пострадалия пешеходец с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението, като е необходимо да се даде обоснован отговор дали водачът на ППС е бил длъжен да очаква възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна обстановка и поведението на пострадалия, възможно ли е било от обективна и субективна страна той да е възприел пострадалия като опасност и дали има виновно нарушение на конкретни правила за движение? Постановената задължителна съдебна практика на ВС, вкл. ТР №28/28.11.1984 г. по н. д. №10/1984 г. на ОСНК на ВС, допустимо ли е и следва ли при тълкуване и прилагане, съдът да адаптира същата, съобразно осъвременената обществена обстановка, включително пътната инфраструктура?