чл. 322 ал. 2 ГПК

във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК: 1/ При установено родителско отчуждение в тежка степен и липса на съдействие на майката за преодоляване на отчуждението, какъв следва да бъде режимът на лични отношения между бащата (отчуждения родител) и децата?; 2/ Допуснал ли е въззивният съд нарушение на материалния закон и процесуалните правила, след като не е назначил допълнителна експертиза, въпреки че е установил синдром на родителско отчуждение?; 3/ Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички факти и обстоятелства, които имат отношение към интереса на децата, за който интерес следи служебно, както и за задължението му при наличието на данни за родителско отчуждение да изслуша вещо лице психолог?; 4/ Бил ли е длъжен съдът да изясни дали майката ще съдейства за преодоляване на родителско отчуждение и какви са необходимите мерки, включително да определи при кой родител най-висшият интерес на децата ще бъде сигурно охранен, като вземе предвид доказаното упражнявано активно отчуждаващо действие от страна на майката и нейните близки, вземащи участие при отглеждане на децата?; 5/ Съставлява ли „семейно жилище това, в което бившите съпрузи не са съжителствали и не са собственици и може ли да бъде предоставено на майката без определен срок, в случай че Ѕ ид. ч. от жилището е собственост на малолетното дете, а Ѕ ид. ч. е собственост на родителите на бащата, в този случай приложима ли е разпоредбата на чл. 56, ал. 3 СК? 6/ Допуснал ли е съдът нарушение, като е приел за недоказани твърденията за жилищна нужда на ищеца /касатор/, след като този въпрос не е спорен между страните? 7/ Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет, като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди изложеното във въззивната жалба? Твърди се, че обжалваното решение противоречи на решение №19/2019 г. по гр. д. №2578/2018 г. на ВКС, ІV г. о.; решение №111/2018 г. по гр. д. №4185/2017 г. на ВКС, ІV г. о.; решение №240/2019 г. по гр. д. №414/2019 г. на ВКС, ІV г. о.; решение №102/2019 г. по гр. д. №4210/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение №60168/2021 г. по гр. д. №1486/2020 г. на ВКС, ІV г. о.; решение №91/2013 г. по гр. д. №860/2012 г. на ВКС; решение №13/2014 г. по гр. д. №3649/2013 г. на ВКС; решение №299/2013 г. по гр. д. №1349/2012 г. на ВКС; решение №554/2010 г. по гр. д. №1774/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение №64/2013 г. по гр. д. №396/2012 г. на ВКС, IV г. о. и решение №116/2011 г. по гр. д. №466/2010 г. на ВКС, IV г. о.