чл. 214 ал. 1 изр. 3 предл. първо ГПК

са необходими за бъдещото развитие на правото - основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се, че към настоящия момент тези въпроси не са изяснени в тълкувателната практика на ВКС, а и по част от тях е формирана неправилна практика. Поддържа се, че тези въпроси налагат произнасянето на ВКС с тълкувателно решение поради това, че едни състави споделят правно мнение, което не е правилно и не взема предвид редица релевантни обстоятелства. Посочва се, че произнасянето на състава на ВКС по настоящото дело ще допринесе за изясняване на материята чрез еднократно казуално тълкуване, но то няма да е от характер да внесе нужната правна сигурност по въпроса, поради което е налице необходимост от произнасяне на ВКС с тълкувателно решение. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Сезирана с жалби на двете насрещни страни по спора въззивната инстанция е съобразила, че с влязло в сила решение по гр. д.№******г. на СГС е уважен иск, с който е признато по отношение на „Къмпани Билд Комерс“ правото на собственост на „Ню Бояна Филм“ върху процесната част от недвижимия имот, както и е бил уважен иск по чл. 59 ЗЗД срещу „Къмпани Билд Комерс“ за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот за предходен период 10.10.2009г. - 10.10.2013г. Съставът на САС е констатирал и, че искът за предаване на владението върху имота е бил отхвърлен по съображения, че съгласно признанието на самия ищец, потвърдено и от останалите доказателства, през 2016 г. собственикът е възстановил владението си като е поставил ограда на действителната имотна граница, препятстваща достъп от ответника или трети лица. Споделени са съображенията за признание на ответника, че е владял имота до 12.03.2016г. Съставът на САС е мотивирал извод за зачитане на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. д.№13555/2013г. на СГС и при констатацията за отсъствие на възражение на ответника, че за исковия период не е бил в процесната част от имота, е приел главния иск по чл. 59 ЗЗД за доказан. По отношение на размера на обезщетение въззивната инстанция е ценила заключението на приетата в това производство по искане на въззивника-ответник съдебно-оценителна експертиза, която е работила по поставената от тази страна задача. Изложила е съображения, че заключението е компетентно и обективно и е акцентирала на обстоятелството, че именно поради възраженията на ответната страна за липса на оферти в същия район, вещото лице е използвало при определяне размера на наемната цена метода на пазарните аналози, съобразявайки цени на сходни имоти в сходни райони. Като допълнителен аргумент за обективност на заключението е изложен и този, че ищецът е представил договори за наем на други части от своя имот, съгласно които многократно по-малки по обем обекти са отдадени под наем за цена много по-висока от посочената в експертизата усреднена пазарна стойност от 6 365лв. на месец.