всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 214 ал. 1 изр. 3 предл. първо ГПК

Изменение на иска
Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Има ли право същият по степен съд, въпреки наличието на влязло в сила определение за допускане изменение на иска в посока на неговото увеличаване, да отказва това увеличение в по-късен момент на делото?
В хипотеза на предявен частичен иск, при наличието на спряно дело за остатъка от вземането, допустимо ли е да се прави увеличение на иска по първоначално предявения иск?
Представлява ли увеличението на иска само досежно неговия размер „завеждане на ново дело“?
В хипотеза на обуславящо производство по първоначално предявен частичен иск и спряно производство по обусловеното дело, допустимо ли е съдът да прилага разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК за частично прекратяване на първоначално заведеното дело?
В хипотеза на обуславящо производство по първоначално предявен частичен иск и спряно производство по обусловеното второ дело, допустимо ли е да се увеличава размера на иска по първоначално заведеното дело?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд като съд по същество да се произнесе с мотиви по своевременно направено възражение за погасителна давност, заявено при увеличение на иска по чл. 214 ГПК, когато първата инстанция не се е произнесла по него?
Прекъсва ли предявяването на иск за част от вземане течението на погасителната давност за целия дълг и от кой момент настъпва спирането или прекъсването за увеличената част на иска по чл. 214 ГПК?
Попада ли в обхвата на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” събитие, настъпило върху индустриална площадка със специален режим на достъп и експлоатация, при което моторното превозно средство не е използвано по своето основно транспортно предназначение, а като техническо средство при разтоварване на товар, и при което вредите са само имуществени- върху техника и съоръжения, без пострадали лица?
Следва ли понятието “използване на превозни средства по смисъла на чл. 3, пар. 1 Директива 2009/103/ЕО да се тълкува като включващо и събития, настъпили върху индустриална площадка със специален режим на достъп и експлоатация, която не представлява “път, отворен за обществено ползване по смисъла на националното право и не е предназначена или широко използвана за движение на пътни превозни средства?”
Попада ли в обхвата на задължителната застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите събитие, при което моторно превозно средство не е използвано по своето основно транспортно предназначение за превоз на хора или товари, а като техническо средство в процес на индустриална операция по разтоварване на товар (компресиран природен газ), при която вредите са настъпили върху техника и съоръжения, а не върху участници в движението?
Съвместимо ли е с целите на Директива 2009/103/ЕО (осигуряване на защита и обезщетяване на пострадали лица при пътно-транспортни произшествия) национално тълкуване, при което застрахователното покритие по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” се разширява и върху чисто имуществени вреди, настъпили в хода на промишлени или технологични процеси, без участие на трети лица като пострадали в пътното движение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе със собствени изрични мотиви по всички възражения и относими на спора факти, изложени от страните?
При увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, от кой момент е дължима и следва да се присъди законната лихва върху увеличения размер – от датата на първоначалната искова молба или от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. първо ГПК за увеличаването на иска?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли съдът да приеме наличие на причинна връзка между поведението на водача, който е управлявал МПС със скорост от 113 км/ч, която е много над разрешената от 90 км/ч, управлявал е след употреба на 1,83 промила алкохол, не е намалил скоростта до ограничената с налични пътни знаци на 60 км/ч и 40 км/ч, и не е преминал в другото платно за движение за да заобиколи препятствие/изкоп/ на пътя? Поставени пътни знаци за ограничение на скоростта на места по-близо от заложеното в проект, след като водачът не се е съобразил с наличните поставени макар и по-близо пътни знаци и табели да намали скоростта, както и с основните разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП да управлява максимално разрешена скорост от 90 км/ч и в трезво състояние?
Относно определяне на съотношението на приноса на пострадалия и АПИ за настъпилите вреди, и подлежащите на преценка обстоятелства за това, правилно ли въззивният съд е определил общ принос от 90 % за водача на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
Налице ли е очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението поради несъответствие между волята на съда, обективирана в мотивите към решението и изразяването ѝ в решението, доколкото в мотивите на решението съдът е формирал воля за принос 90 % за водача и 10 % за АПИ, но в диспозитива е посочил друг размер на обезщетението – 100% от исковата сума?
При определяне на процент принос на водача, когато е предявен иск, след това искът е увеличен, но по отношение на увеличената/непредявена с първоначалния иск/ част искът е погасен по давност, следва ли да се определя принос на водача по отношение на погасената по давност част на иска, или да се определя принос само по отношение на първоначално предявената част на иска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивния съд (служебно) да следи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения? Релевирането на нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, с посочване на конкректно процесуално нарушение, освобождава ли въззивния съд от задължението му да приложи чл. 236, ал. 2 ГПК, т. е. да постанови решението си без да обсъди всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност? Формулировката, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, достатъчна ли е за да бъде задължен въззивния съд да се произнесе по същество по заявеното процесуално нарушение, като изложи мотиви в акта си? Ако във въззивната жалба е налице твърдение за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, представлява ли процесуално нарушение отказът на въззивния съд да се произнесе по това искане с мотив, че в жалбата не са релевирани неправилни фактически или правни изводи на първоинстанционния съд, които да имат отражение върху съществуването на заявеното субективно право или неговия размер и не е поискано допускане на нови доказателства по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК? При наведено във въззивната жалба възражение, че с извършеното процесуално нарушение от първоинстанционния съд страната е била лишена от възможност да въведе в предмета на спора правопогасяващи възражения, представлява ли релевиране на неправилни фактически и правни изводи на първоинстанционния съд във връзка с предмета на делото и представлява ли процесуално нарушение отказът на въззивния съд да се произнесе по това искане? В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2022

Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и оспорвания на ответната страна, както и всички събрани по делото доказателства, в частност съдебните и извънсъдебните признания на страната, за неизгодни за същата факти?
От кой момент тече погасителната давност за вземането на адвоката от адвокатско възнаграждение, определено по чл. 36, ал. 3 ЗАдв. - от момента на възлагане защитата по делото за всяка отделна инстанция, от последните процесуални действия на адвоката за съответната съдебна инстанция или от момента на определяне дължимото възнаграждение от Адвокатския съвет и влизане в сила решението му по чл. 36, ал. 3 ЗАдв.?
От кой момент се дължи законна лихва за забава върху онази част от исковата претенция, която е заявена в процеса с молба за увеличаване на иска – от датата на исковата молба или от датата на молбата за изменение/увеличение на иска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. Към кой момент във времето следва да се преценява имущественото състояние на молителя при разглеждането на молба с правно основание на чл. 83, ал. 2 ГПК; 2. Следва ли молителят да заведе частичен иск, когато съзнава, че не разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

за допустимостта на изменението. Последните касаят материалноправните отношения между страните, а евентуалната преюдициалност на разрешения вече спор подлежи на съобразяване от съда при постановяване на решение по същество. За неоснователни са счетени и доводите в частната жалба, че съдът не е обвързан от периода, за който се претендират наказателни лихва и такси, посочен в исковата молба, доколкото съдът не може да присъди наказателни лихви и такси за период, който не е заявен в исковата молба, тъй като това би противоречало на диспозитивното начало в гражданския процес. За редовността на предявен иск с такъв предмет е необходимо изрично посочване на периода, за който се търсят тези вземания. След първото заседание по делото такъв иск може да бъде изменен само по отношение на размера, но в рамките на заявения период. С промяната на периода се внася промяна както в обстоятелствената част на исковата молба /с която се търсят задължения до 10.8.22 г./, така и във формулираното искане по отношение предмета на търсената защита, т. е. касае е за предявяване на нов иск. Неоснователни, според въззивния съд, са доводите, че периодите по молбата за изменение на иска са по-кратки: заявеният период от 10.10.2013 г. до 15.10.2023 г. е по-дълъг: началната му дата е по ранна от първоначално заявените /съответно 10.04.2014 и 30.05.2018/, а крайната дата му дата е по- късна от първоначалната -09.08.2022 и за двете претенции. Не са уважени и доводите за незаконосъобразност на определенията, тъй като съдът следвало да уважи искането в цялост или да го отхвърли в цялост. Изложено е от страна на съда, че претенциите за главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва и такси представляват отделни обективно съединени искове. Изменението на всеки един от тях не е задължително свързано с изменението на другите, с оглед на което съдът дължи самостоятелно произнасяне за всеки иск поотделно. С оглед всичко изложено, съставът на АС-Пловдив е приел, че посочените определения на ОС-Пловдив, с които се отказва да се допусне изменение по период и размери на претенциите за наказателна лихва и такси, следва да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

са необходими за бъдещото развитие на правото - основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се, че към настоящия момент тези въпроси не са изяснени в тълкувателната практика на ВКС, а и по част от тях е формирана неправилна практика. Поддържа се, че тези въпроси налагат произнасянето на ВКС с тълкувателно решение поради това, че едни състави споделят правно мнение, което не е правилно и не взема предвид редица релевантни обстоятелства. Посочва се, че произнасянето на състава на ВКС по настоящото дело ще допринесе за изясняване на материята чрез еднократно казуално тълкуване, но то няма да е от характер да внесе нужната правна сигурност по въпроса, поради което е налице необходимост от произнасяне на ВКС с тълкувателно решение. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Сезирана с жалби на двете насрещни страни по спора въззивната инстанция е съобразила, че с влязло в сила решение по гр. д.№******г. на СГС е уважен иск, с който е признато по отношение на „Къмпани Билд Комерс“ правото на собственост на „Ню Бояна Филм“ върху процесната част от недвижимия имот, както и е бил уважен иск по чл. 59 ЗЗД срещу „Къмпани Билд Комерс“ за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот за предходен период 10.10.2009г. - 10.10.2013г. Съставът на САС е констатирал и, че искът за предаване на владението върху имота е бил отхвърлен по съображения, че съгласно признанието на самия ищец, потвърдено и от останалите доказателства, през 2016 г. собственикът е възстановил владението си като е поставил ограда на действителната имотна граница, препятстваща достъп от ответника или трети лица. Споделени са съображенията за признание на ответника, че е владял имота до 12.03.2016г. Съставът на САС е мотивирал извод за зачитане на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. д.№13555/2013г. на СГС и при констатацията за отсъствие на възражение на ответника, че за исковия период не е бил в процесната част от имота, е приел главния иск по чл. 59 ЗЗД за доказан. По отношение на размера на обезщетение въззивната инстанция е ценила заключението на приетата в това производство по искане на въззивника-ответник съдебно-оценителна експертиза, която е работила по поставената от тази страна задача. Изложила е съображения, че заключението е компетентно и обективно и е акцентирала на обстоятелството, че именно поради възраженията на ответната страна за липса на оферти в същия район, вещото лице е използвало при определяне размера на наемната цена метода на пазарните аналози, съобразявайки цени на сходни имоти в сходни райони. Като допълнителен аргумент за обективност на заключението е изложен и този, че ищецът е представил договори за наем на други части от своя имот, съгласно които многократно по-малки по обем обекти са отдадени под наем за цена много по-висока от посочената в експертизата усреднена пазарна стойност от 6 365лв. на месец.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

1234 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела