Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

за допустимостта на изменението. Последните касаят материалноправните отношения между страните, а евентуалната преюдициалност на разрешения вече спор подлежи на съобразяване от съда при постановяване на решение по същество. За неоснователни са счетени и доводите в частната жалба, че съдът не е обвързан от периода, за който се претендират наказателни лихва и такси, посочен в исковата молба, доколкото съдът не може да присъди наказателни лихви и такси за период, който не е заявен в исковата молба, тъй като това би противоречало на диспозитивното начало в гражданския процес. За редовността на предявен иск с такъв предмет е необходимо изрично посочване на периода, за който се търсят тези вземания. След първото заседание по делото такъв иск може да бъде изменен само по отношение на размера, но в рамките на заявения период. С промяната на периода се внася промяна както в обстоятелствената част на исковата молба /с която се търсят задължения до 10.8.22 г./, така и във формулираното искане по отношение предмета на търсената защита, т. е. касае е за предявяване на нов иск. Неоснователни, според въззивния съд, са доводите, че периодите по молбата за изменение на иска са по-кратки: заявеният период от 10.10.2013 г. до 15.10.2023 г. е по-дълъг: началната му дата е по ранна от първоначално заявените /съответно 10.04.2014 и 30.05.2018/, а крайната дата му дата е по- късна от първоначалната -09.08.2022 и за двете претенции. Не са уважени и доводите за незаконосъобразност на определенията, тъй като съдът следвало да уважи искането в цялост или да го отхвърли в цялост. Изложено е от страна на съда, че претенциите за главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва и такси представляват отделни обективно съединени искове. Изменението на всеки един от тях не е задължително свързано с изменението на другите, с оглед на което съдът дължи самостоятелно произнасяне за всеки иск поотделно. С оглед всичко изложено, съставът на АС-Пловдив е приел, че посочените определения на ОС-Пловдив, с които се отказва да се допусне изменение по период и размери на претенциите за наказателна лихва и такси, следва да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни.