чл. 145 ГПК

Ограничен ли е въззивният съд от посоченото в жалбата; Представлява ли произнасяне плюс петитум решението на съда, с което преценява като недостатъчни доказателствата за определен факт, приет от първоинстанционния съд за доказан и неоспорен от въззивника в първоинстанционното производство и във въззивната жалба?
Задължен ли е въззивният съд при установяване нередовности на исковата молба и след отстраняването им да допълни доклада по чл. 267 ГПК, да укаже на страните значението на направеното уточнение, да разпредели доказателствената тежест и да разясни на страните значението им по делото; Предоставят ли възложената доказателствена тежест и дадените указания възможност за ищеца да попълни делото с доказателства?
Допустима ли е преценка от съда за относимостта и последиците от правнорелевантен факт, при липсва на оспорване, или следва да приеме за осъществен този факт, щом като страните не го оспорват?
Нарушава ли съдът принципа на равенство на страните и на служебното начало – чл. 7 ГПК, което го задължава да разкрие обективната истина, за да приложи правилно закона, когато обосновава решаващия си извод за правото на собственост на констативни актове (АДС), които не се ползват със самостоятелна доказателствена сила и се оспорват?
Какво е правното действие на обособяването и регистрирането на част от поземлен имот като отделен самостоятелен имот?
Приложимо ли е действието на чл. 68б към действието на Заповедта за възстановяване на кооперативното имущество?
Кой е най-същественият относим въпрос към извода на въззивния съд отразяват ли АДС право на собственост на Държавата: въпросът какви са основанията за придобиване на правото на собственост върху недвижими имоти от Държавата, или приложима ли е заповедта за реституция по отношение на спорния имот? Представлява ли правото на оперативно управление на държавното имущество придобивен способ за придобиване правото на държавна собственост?