всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 51 ал. 2 ГПК

Връчване на адвокат
Чл. 51. […] (2) Когато в адвокатската кантора не може да бъде намерено лице, което да получи съобщението, връчителят залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

не се установява отклонение от въззивния съд от установената последователна практика на ВКС по приложението на чл. 202 ГПК, напр. решение №******г. по гр. дело №******г. на ВКС, I г. о., решение №******г. по гр. дело №******г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №60250/09.12.2021 г. по гр. дело №809/2021 г. на ВКС, III г. о., и други, съгласно която преценката на заключенията на вещите лица следва винаги да е мотивирана; заключението на вещото лице като всяко доказателствено средство трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото; съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице дори и страната да не е направила възражение срещу него, но дължи да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и неговото съответствие с установени с други доказателствени средства правнорелевантни факти. В настоящия случай въззивният съд подробно е обсъдил заключението на автотехническата експертиза, вкл. във връзка с останалите доказателства, в частност свидетелските показания, и е изложил съответни мотиви по отношение на невъзприетия извод на експерта за непредотвратимост на произшествието за водача съобразно най-късния момент на възприемане на пешеходеца, позовавайки се на неизпълненото задължение на водача за движение със съобразена скорост, съответстваща на обективно възможните за възприемане в по-ранен момент обстоятелства, сочещи на повишена опасност от поява на пешеходци върху платното за движение. Проверката на правилността на тези изводи е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При иск срещу общината по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, основан на твърдения за неупражнен от нея надзор съгласно задълженията й по ЗЗЖ по отношение на безстопанствено куче с твърдяно агресивно поведение, носят ли ищците тежестта да докажат при условията на пълно и главно доказване спорните факти за твърдяното поведение на куче спрямо пострадалия /което в случая е гоненето му от куче/ и твърдяната му безстопанственост; Как следва да бъде доказана безстопанствеността му и може ли да бъде ангажирана отговорността на общината, ако не са доказани по несъмнен начин нито твърдяната безстопанственост на кучето, нито твърдяното му поведение - че било подгонило пострадалия преди инцидента, при положение че травмите, от които е починал пострадалият, безспорно не са причинени от куче, а от падане на пострадалия от височина;
Длъжен ли е въззивният съд при наведени във въззивната жалба оплаквания на общината, че тези спорни факти - твърдяната безстопанственост на кучето, както и да е гонило пострадалия преди инцидента с падането му, не са установени с прието по делото неоспорено заключение на видеотехническа експертиза, нито с др. доказателства, вкл. и косвени, каквито не са ангажирани от ищците, да направи самостоятелен анализ на доказателствения материал, касаещ тези спорни факти, и в частност анализ на заключението на видеотехническата експертиза и констатациите на вещото лице по кадрите от камерите, предвид че оплакването е за неправилна преценка на това именно заключение, и въз основа на такъв собствен анализ да формира самостоятелни изводи по въпроса установени ли са спорните факти в тежест на ищците, както и респ. собствени правни изводи дали са установени всички елементи от фактическия състав на приложимите норми на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД; Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите на общината в тази връзка, както и доводите й, касаещи всички елементи от фактическия състав на приложимата норма, за които оспорва да са налице, вкл. доводите й, че е неоснователно отхвърлено и евентуалното й възражение за съпричиняване, за което е от значение действието на пострадалия, в резултат на което е станало падането му и са произтекли всички травми от падането, а не наличие на вина у пострадалия;
Трябва ли въззивният съд, при формиране на извода си по спорния въпрос дали е налице причинно-следствена връзка, да приложи последователно първо теорията за еквивалентността, като установи първо кои в случая условия се явяват вътрешно необходими, без които падането на пострадалия от височина и съответно произтеклите от падането му травми и смъртта му не биха могли да настъпят, като обсъди с оглед главното възражение на общината по този елемент дали предприетото от самия пострадал действие, при което е станало падането му от ръба на тази стена, се явява такова вътрешно необходимо, решаващо условие, както и дали само по себе си твърдяното от ищците поведение на куче - гонене на пострадалия /а не каквото и да е физическо нападение над него/, се явява някакво решаващо, вътрешно необходимо условие за падането на пострадалия от такава височина и настъпилите в резултат на падането му тежки травми и смъртта му; Следва ли съдът, на следващо място, да приложи теорията за адекватната причинна връзка, като извърши преценка дали такива тежки травми от падане от височина около 3м и настъпила от тях смърт на пострадалия са закономерна, типична, адекватна последица, която би настъпила при нормално стечение на обстоятелствата, от твърдяното поведение на куче - гонене на пострадалия, от което се извежда и неизпълнение на задължения на общината по ЗЗЖ, което куче в случая безспорно не е причинило никоя от травмите, нито се твърди и не е установено да е причинило то падането, ами се твърди преди това да е гонило пострадалия;
При положение, че общината е ангажирала доказателства за изпълнение на предвидените в ЗЗЖ задължения за ограничаване и управление на популацията на безстопанствени кучета, може ли съдът да приеме автоматично, че не е положена дължимата грижа при изпълнението им, и конкретно на това по чл. 50, т. 2 ЗЗЖ - за упражняване на надзор за предотвратяване на агресивно поведение на такива спрямо хора и др. животни, ако по делото не е установено от ищците нито безстопанственост на куче, нито агресивно поведение спрямо пострадалия, когато травми безспорно не са причинени от нападение на куче, нито са установени агресивни прояви на безстопанствено куче в периода на, преди или след инцидента в района, където е станал;
На какво трябва да се основе произнасянето на съда по въпроса дали е налице съпричиняване на травмите от страна на пострадалия, когато е безспорно, че в резултат от падането му от височина и самият ищец е посочил и е безспорно, че падането е станало при предприето действие от пострадалия за преминаване по тесен ръб на странична стена-страна на рампа над подземен гараж, откъдето е паднал поради загуба на равновесие - на това дали обективно така предприетото от пострадалия действие е допринесло за вредоносния резултат, дали е налице пряка причинна връзка между това му действие и настъпилите в резултат на падането травми, или е необходимо ответникът да докаже и някакви предхождащи предприемането на това действие от пострадалия обстоятелства, като употреба на сериозно количество алкохол, с които да установява, че пострадалият виновно се е поставил в състояние да не преценява обстановката и риска от предприемане на това му действие;
Ако съдът приема, че е налице неизпълнение на задължение на общината по ЗЗЖ и пряка причинна връзка между съответното неизпълнение и настъпилата смърт на пострадалия, следва ли да отчете при определяне обема на отговорността на общината и респ. на размера на обезщетението, наличието на обстоятелства в конкретния случай, които са извън поведението на общината, и са извън човешко поведение, но се явяват съпричиняващи фактори, които са се намесили в причинно - следствения процес, за да се стигне до леталния изход.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Относно критериите, които трябва да изследва решаващият съд при определяне на размера на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС №4/1968 г.
Относно доказването по категоричен начин на приноса на пострадалото лице. Поддържа, че въпросът е решен в противоречие с решение №27 от 15.04.2015 г. по т. д. №457/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Относно правомощията на въззивния съд и задължението му да се произнесе по доводите и възраженията на страните. Твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №55 от 03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №63 от 17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №111 от 03.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №222 от 06.04.2017 г. по т. д. №425/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли да участва съдружник в дружество с ограничена отговорност в гласуване за предявяване на искове срещу него и за предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството?
Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?
Допустимо ли е да се връчва при отказ, когато връчването е извършено на адвоката адресата?
Редовно ли е осъществено връчване по чл. 47 ГПК, когато адресът е посетен веднъж, установено е, че адресатът живее в чужбина по данни от живущ на същия адрес, след което е залепено уведомление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Татяна Костадинова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Може ли изводът на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно същият да бъде категорично доказан?
Достатъчно ли е, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, да се докаже единствено обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил и не е ползвал предпазен колан, или намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Никола Чомпалов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какви обстоятелства следва да бъдат отчетени при определянето на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и законосъобразно ли е определен размерът, като някои от тези обстоятелства изобщо не са взети предвид от съда? При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът освен да вземе предвид всички относими факти и обстоятелства, длъжен ли е да формулира ясни мотиви относно това по какъв начин всяко едно от тези обстоятелства се отразява върху размера на дължимото обезщетение? При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди достатъчно ли е съдът само да препрати към нормата, определяща лимитите на отговорност, или следва да посочи по какъв начин тези лимити влияят върху размера на обезщетението чрез извършване на анализ на събития, настъпили при по-ниски лимити на отговорност на застрахователите? При определяне на обезщетението за неимуществени вреди длъжен ли е съдът да съобрази определените от съдилищата размери на обезщетения при други аналогични случаи и ако не е направил това, нарушил ли е принципът за справедливо определяне на обезщетението, формулирани с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД? Правилно ли са приложени критериите за съпричиняване, въведени с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с трайно установената съдебна практика, ако съдът е обосновал наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице, приемайки поведение на последното, за което от ответната страна не са наведени твърдения в преклузивния за това срок за подаване на отговор на исковата молба? Правилно ли са приложени критериите за съпричиняване, въведени с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с трайно установената съдебна практика, ако съдът е обосновал наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице, без да извърши анализ и съпоставка между вредоносното поведение, извършено от всеки един от участниците в събитието? Като е приел, че „от страна на Б. е налице съществен принос за настъпване на ПТП, по-голям от този на водача на товарния автомобил”, въззивният съд е постановил съдебен акт в противоречие с константната практика на ВКС, съобразно която „отговорността на водачите на моторни преводни средства за осигуряване на безопасността на движението е значително по-голяма в сравнение с тази на пешеходците. При определяне на приноса на пострадалото лице следва ли да се съобразява практиката на ВКС, формирана от решения, с които се определя конкретен принос на пострадалото лице, където се разглеждат еднородни по вид фактически обстоятелства, преценяват се еднакви нарушения, допуснати от пострадалото лице, доколкото този принос пряко влияе върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, а при последния задължително се изхожда от съобразяване на решения по подобни казуси, за да се постигне предвидимост и сигурност в правния мир? Следва ли съдът да се произнесе по спорния предмет на делото, след като извърши анализ на всички доказателства, съответно длъжен ли е да се произнесе по всички наведени доводи и съображения, както и в мотивите да посочи кои факти счита за установени и на основата на кои доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г.? Кога съществува причинна връзка между противоправно бездействие и вреда и дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди, които не са пряка и непосредствена последица от противоправното бездействие? Как се определя от съда процентният израз на приноса на пострадалия за вредоносното събитие и вредоносния резултат и следва ли да се съпоставят поведението на увредения с това на деликвента? Относно приложението на принципа за справедливост и критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД? Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото? Задължен ли е съдът, с оглед прилагане на критериите за справедливост, в частност съобразяване с действаща икономическа обстановка към определен момент, да посочи в мотивите на решението си към коя дата отнася оцененият от него размер на претърпените вреди - към датата на настъпване на вредоносния резултат или към по-късна дата? Задължен ли е съдът да обоснове приложените от него критерии за справедлив размер на обезщетението, като приложи и отчете настъпили инфлационни процеси и други икономически фактори, които биха имали съществено влияние при определяне на този справедлив размер? Еднаква по вид ли е отговорността на публичноправен и на частноправния субект, в случай като конкретния? Допустима ли е компенсация на вини и в случай като конкретния между публичноправен и частен субект, дори и в случаите, в които двата субекта притежават различни по вид отговорности, а събитието би могло да се предотврати от публичноправния субект чрез изпълнение на задълженията му за отремонтиране или чрез поставяне на преграждащи съоражения; До каква степен е допустима и в чия полза? Може ли да се приеме, че отговорността на публичноправен субект е по-висока от тази на частноправен субект, за чийто интерес публичноправния субект е натоварен по закон /чл. 140 КРБ/ да се грижи? В привилегировано положение ли е поставен публичноправният субект – община, относно намаляване на отговорността му, след като не е инструктирал - не е дал административни команди и инструкции /не е поставил пътни знаци и преграждащи съоражения/, спрямо ползвателите на пътната инфраструктура, за чиято изправност и безопасно използване следва да се грижи по вменени законови задължения, в сравнение с отговорността на други субекти, отговорни за безопасността и здравето на други частноправни субекти? Липсата на дадени инструкции, имащи задължителен характер, каквито са пътните знаци и преграждащи възможността за преминаване ограждения, които не са били поставени от администрацията на публичноправен субект, отговорен за пътната безопасност, на път, който е бил отворен за обществено ползване, могат ли да се приемат като обстоятелства, които са мотивирали конкретния избор на водач на МПС до степен, че отговорността му за съпричиняване в конкретния случай да отпадне? В горната хипотеза следва ли да се предполага наличието на недоверие от страна на частноправния субект към администрацията на публичноправния субект, когато е общоизвестно, че последният е натоварен да действа в най-добрия интерес на териториалната общност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

12325 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела