Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какви обстоятелства следва да бъдат отчетени при определянето на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и законосъобразно ли е определен размерът, като някои от тези обстоятелства изобщо не са взети предвид от съда?

При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът освен да вземе предвид всички относими факти и обстоятелства, длъжен ли е да формулира ясни мотиви относно това по какъв начин всяко едно от тези обстоятелства се отразява върху размера на дължимото обезщетение?

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди достатъчно ли е съдът само да препрати към нормата, определяща лимитите на отговорност, или следва да посочи по какъв начин тези лимити влияят върху размера на обезщетението чрез извършване на анализ на събития, настъпили при по-ниски лимити на отговорност на застрахователите?

При определяне на обезщетението за неимуществени вреди длъжен ли е съдът да съобрази определените от съдилищата размери на обезщетения при други аналогични случаи и ако не е направил това, нарушил ли е принципът за справедливо определяне на обезщетението, формулирани с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД?

Правилно ли са приложени критериите за съпричиняване, въведени с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с трайно установената съдебна практика, ако съдът е обосновал наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице, приемайки поведение на последното, за което от ответната страна не са наведени твърдения в преклузивния за това срок за подаване на отговор на исковата молба?

Правилно ли са приложени критериите за съпричиняване, въведени с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с трайно установената съдебна практика, ако съдът е обосновал наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице, без да извърши анализ и съпоставка между вредоносното поведение, извършено от всеки един от участниците в събитието?

Като е приел, че „от страна на Б. е налице съществен принос за настъпване на ПТП, по-голям от този на водача на товарния автомобил”, въззивният съд е постановил съдебен акт в противоречие с константната практика на ВКС, съобразно която „отговорността на водачите на моторни преводни средства за осигуряване на безопасността на движението е значително по-голяма в сравнение с тази на пешеходците.

При определяне на приноса на пострадалото лице следва ли да се съобразява практиката на ВКС, формирана от решения, с които се определя конкретен принос на пострадалото лице, където се разглеждат еднородни по вид фактически обстоятелства, преценяват се еднакви нарушения, допуснати от пострадалото лице, доколкото този принос пряко влияе върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, а при последния задължително се изхожда от съобразяване на решения по подобни казуси, за да се постигне предвидимост и сигурност в правния мир?

Следва ли съдът да се произнесе по спорния предмет на делото, след като извърши анализ на всички доказателства, съответно длъжен ли е да се произнесе по всички наведени доводи и съображения, както и в мотивите да посочи кои факти счита за установени и на основата на кои доказателства?