чл. 153 ГПК
Предмет на доказване
Чл. 153. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Кои са критериите, въз основа на които съдът достига до определен извод по отношение на волеизявленията на страните, касаещи развалянето на облигационната връзка и как те са съпоставени с разпределяне на задълженията между тях в контекста на това разваляне? /противоречие с решениe №546 по гр. д.№856/2009 г. на ВКС, решение №428/18.01.12 по гр. д.№1097/2010 г. на ВКС, решение №50143/0023 по т. д.№1707/2020 г. на ІІ т. о. на ВКС и решение №60028/16.08.21 г. по т. д.№2787/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС/
Защо установяването на положената грижа на добър търговец от страна на изпълнителя – длъжника, следва да освободи възложителя – кредитора от вменените му по договор задължения, при неизпълнението на които същият е в забава и следва да се приложи разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД?
Кои са принципите, които предопределят възможността за полагане на грижата на добър търговец от страна на длъжника /изпълнителя в конкретния договор/ и следвало ли е да бъдат противопоставени по отношение на задълженията между страните, възникнали с процесната облигационна връзка – процесния договор?
Покривайки критериите за полагане грижата на добрия търговец от страна на длъжника, следва ли да се редуцират правата на кредитора като бъде приложена разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД – забавата на кредитора освобождава длъжника от всички последици на собствената му забава длъжникът престава да отговаря за мораторни вреди, а ако задължението му е парично – за законна лихва?;
Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви при отхвърлянето им като неоснователни? /противоречие с решение №815/15.02.10 г. по гр. д.№1713/2009 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №581/30.09.10 г. по гр. д.№1019/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение №157/08.11.11 г. по т. д.№823/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №41127.10.11 г. по гр. д.№1857/2010 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №212/01.02.12 г. по т. д.№1106/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС и решение №76/12.06.12 г. по т. д.№377/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС/.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че анексите към предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове, съдържащи израза „купувачът предава в брой сумата от 9 778 лева, като аванс“, представляват разписка за получено плащане по смисъла на чл. 77 ЗЗД и имат обвързваща материална доказателствена сила, без да се тълкува цялостното съдържание на документите съгласно чл. 20 ЗЗД и без да се обсъдят събраните по делото доказателства, включително заключенията на съдебно-счетоводната експертиза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
чл. 153 ГПК, чл. 155 ГПК, чл. 165 ал. 2 ГПК, чл. 165 ГПК, чл. 175 ГПК, чл. 179 ал. 1 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 77 ал. 1 ЗЗД, чл. 77 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд при изразяване на решаващата си воля по същество да се съобрази, че чл. 5, пар. 1, б. „с“ от КПЧОС изключва отговорността да са причинени вреди при законно задържане и отхвърля ли се искът за обезщетение за вреди при задържане постановено на законово основание-чл. 309, ал. 1 и ал. 2 НПК и потвърдено окончателно относно законосъобразността на задържането основание ли е да се прецени, като ненарушаващо чл. 5, пар. 1, б. „с“ от КПЧОС?;
Необходимо ли е да е установено предварително в производство по обжалване незаконосъобразността на задържането и едва при отмяната му да се счита, че е налице нарушение на КПЧОС и да се присъжда обезщетение?;
Следва ли и на какво основание да се прилага разпоредбата на чл. 59 НПК след като по правната си характеристика не е с окончателен характер и възможно ли е да се въведе като допълнително самостоятелно основание, за да се определи деликтна отговорност-неприлагането на чл. 59 НПК за да се определи деликтна отговорност, след като не е предвидено в чл. 5, пар. 1, б. „с“ от КПЧОС?;
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди хипотезите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ, при определяне на крайния размер на обезщетението, като вземе предвид и доказателствата за съпричиняване от страна на пострадалия и държавата отговаря ли за вреди, ако увреждането е причинено от пострадалия?;
Какви са задълженията на въззивната инстанция във връзка с прилагането на чл. 9, чл. 10, чл. 12, чл. 235, чл. 236, ал. 2 ГПК, а именно длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства и мотиви по тях, като при неизпълнение на тези задължения осъществено ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да е основание за отмяна на решението,
При обсъждането от значение ли е при оценката на официалните свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК, кое длъжностно лице удостоверява началото и края на периода, за който се присъжда обезщетението и трябва ли да се съобрази единствено издаденият документ от компетентния за това орган по чл. 416, ал. 2 НПК и чл. 5 ЗИНЗС?
Как се прилага установения с чл. 52 ЗЗД, критерий за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при иск по чл. 2 ЗОДОВ?
Длъжен ли е въззивният съд при определяне на размера на обезщетението да вземе предвид икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели на доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането и фактическото несъобразяване с тях основание ли е да се отмени въззивното решение изцяло или частично?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
чл. 12 ГПК, чл. 153 ГПК, чл. 179 ГПК, чл. 194 ГПК, чл. 2 ал. 1 т. 1 ЗОДОВ, чл. 2 ал. 1 т. 6 ЗОДОВ, чл. 2 ЗОДОВ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 1 т. 5 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 283 изр. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 309 НПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 4 ЗОДОВ, чл. 5 ал. 2 ЗОДОВ, чл. 52 ЗЗД, чл. 59 НК, чл. 59 НПК, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 66 НК, чл. 8 ал. 2 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е съдия или съдебен състав, участвал като последна инстанция в производство по чл. 240 ГПК да участва при неговото разрешаване при разглеждане на делото от същата инстанция и съставлява ли това съществено нарушение на съдопроизводствените правила? Порочно ли е въззивното решение, в чието постановяване е участвал съдия или както е в настоящия случай целия съдебен състав, по отношение на когото е налице основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК? Участието на съдия в предходно дело, по което е взето становище по същите доказателства, представени и по нестоящото висящо дело, и/или е налице произнасяне по въпрос, релевантен за изхода на висящото дело, основание ли е за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК? Следва ли въззивният съд да формира изводите си за фактите след обсъждане на всички доказателства в тяхната цялост и в частност как следва да се извършва преценка, следва ли да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и оплаквания на страните, свързани с твърденията им, както и всички събрани по делото доказателства? Следва ли да се нарушава договорната свобода на страните при тълкуване на волята им? Какво е приложението на чл. 20 ЗЗД и кои са критериите, въз основа на които съдът изяснява точния смисъл на договорните клаузи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е да се уважи иск по чл. 2в ЗОДОВ и да се присъди обезщетение в полза на ЕТ „В. – С. В.“, без той да е доказал в исковото производство собствеността на движимите вещи /три броя компютърни конфигурации?
Допустимо ли е въззивният съд да постанови решението си без да изложи мотиви съществено ли е нарушението на правото на ЕС и каква е причинно-следствената връзка между нарушението и вредата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
В хипотеза, при която предприятието на ЕТ се наследява от двама наследници и един от тях изразява съгласие да поеме предприятието, а другият изразява насрещно волеизявление, че е съгласен с поемането, следва ли, за да се впише прехвърлянето на предприятието в ТР по партидата на търговеца, наследниците да уредят помежду си имуществените отношения чрез правна сделка по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ за частта от предприятието, придобито по наследство от наследника, който не поема същото?
Нормата на чл. 60, ал. 2 ТЗ урежда ли, освен начина на поемане на предприятието на ЕТ от наследниците на търговеца (с и без фирмата), и хипотеза за прехвърляне на предприятие чрез наследяване при смърт, при която имущественият комплекс на търговското предприятие преминава към този от наследниците, който го е поел, при условията на универсално правоприемство, включително и за частта на наследника, който дава съгласие предприятието да бъде поето от наследника, който го поема, без да е необходимо да се уреждат имуществените отношения чрез правна сделка по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ?
Съгласието за поемането на предприятието на ЕТ с неговата фирма от някой от наследниците трябва ли да бъде дадено съобразно чл. 15, ал. 1 ТЗ – писмено с нотариална заверка на подписите или е достатъчна писмена форма?
При поемане на търговското предприятие на починал ЕТ от един от наследниците по реда на чл. 60, ал. 2 ТЗ и вписване в ТР на поемането, приема ли се, че наследниците са уредили имуществените си отношения във връзка с прекратяване на съсобствеността помежду им с поемане на предприятието от един от тях или те имат свобода да уредят в бъдеще имуществените си отношения?
Ако в активите на предприятието на починал търговец има недвижим имот и част от него се поема по реда на универсалното правоприемство, а за друга част от него наследниците са уредили имуществените си отношения чрез правна сделка, то сделката, чрез която е прекратена съсобствеността между наследниците, подлежи ли на вписване в имотния регистър?
За точното приложение на чл. 60, ал. 2 ТЗ, чл. 15, ал. 1 ТЗ, чл. 16, ал. 5 (предишна ал. 4) ТЗ и чл. 212 ГПК?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, да прецени установени ли са релевантните за спорното материално право факти, да се произнесе по всички относими към спорния предмет искания, възражения и доводи на страните, и да изложи правните си изводи във връзка с тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 108 ЗС, чл. 12 ГПК, чл. 135 ЗЗД, чл. 15 ал. 1 ТЗ, чл. 15 ТЗ, чл. 153 ГПК, чл. 212 ГПК, чл. 219 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 492 ГПК, чл. 496 ал. 2 изр. 1 ГПК, чл. 56 ТЗ, чл. 587 ал. 1 ГПК, чл. 598 ГПК, чл. 60 ал. 2 ТЗ, чл. 60 ТЗ, чл. 604 ГПК, чл. 60а т. 2 ТЗ, чл. 7 ал. 2 т. 5 НМРАВ, чл. 70 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Обвързан ли е въззивният съд от правната квалификация на спора, дадена от първоинстанционния съд? /противоречие с решенията по чл. 290 ГПК по гр. д.№476/2009 г. на ІV г. о. на ВКС, гр. д.№6113/2014 г. на ІІІ г. о. на ВКС и т. д.№516/2009 г. на ІІ т. о. на ВКС/
Длъжен ли е въззивният съд да изложи свои собствени мотиви по ясен, разбираем и непротиворечив начин в съответствие с установената фактическа обстановка по делото? /противоречие с решенията по чл. 290 ГПК по гр. д.№983/2020 г. на ІV г. о. на ВКС и гр. д.№1321/2018 г. на ІV г. о. на ВКС/
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и вскички събрани по делото доказателства? /противоречие с решенията по чл. 290 ГПК по гр. д.№2253/2020 г. на ІІІ г. о. на ВКС, т. д.№1106/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС, т. д.№1618/2014 г. на ІІ т. о. на ВКС, т. д.№1544/2014 г. на ІІ т. о. на ВКС и т. д.№205/2018 г. на ІІ т. о. на ВКС/
Може ли съдът да изведе своите правни изводи само от твърденията на една от страните по делото при липса на изрични доказателства за осъществяване на твърдените обстоятелства? /противоречие с решението по чл. 290 ГПК по гр. д.№7025/2013 г. на ІІ г. о. на ВКС/
Длъжен ли е ищецът по предявен иск по чл. 135 ЗЗД да докаже към кой момент е възникнало задължението на длъжника с оглед приложението на ал. 1 или ал. 3 от чл. 135 ЗЗД? /противоречие с решенията по чл. 290 ГПК по гр. д.№5563/2013 г. на ІV г. о. на ВКС и гр. д.№1387/2011 г на ІІІ г. о. на ВКС/
Длъжен ли е съдът да се произнесе по отношение на момента на възникване на вземането при изрично направено възражение от въззивниците с оглед приложението на ал. 1 или ал. 3 от чл. 135 ЗЗД? /противоречие с решенията по чл. 290 ГПК по т. д.№1106/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС, т. д.№1618/2014 г. на ІІ т. о. на ВКС и т. д.№1544/2014 г. на ІІ т. о. на ВКС/
Длъжен ли е съдът да се произнесе по отношение наличието на намерение за увреждане по чл. 135, ал. 3 ЗЗД при наведени твърдения и възражения от страните по този въпрос? /противоречие с решенията по чл. 290 ГПК по гр. д.№27/2000 г. на ІІ г. о. на ВКС и гр. д.№36/1999 г. на ІІ г. о. на ВКС/
Следва ли да се предполага знание и/или намерение за увреждането от страна на длъжника, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на вземането на кредитора? /противоречие с решението по чл. 290 ГПК по гр. д.№36/1999 г. на ІІ г. о. на ВКС/
Увреждаща ищеца, съгласно чл. 135 ЗЗД, ли е сделка, за която не е доказано в рамките на съдебното следствие, че е намалила или увредила имуществото на длъжника? /противоречие с решението по чл. 290 ГПК по гр. д.№72/2008 г. на ІV г. о. на ВКС/
Може ли да възникне задължение при липса на договор за доставка и на товарителници за доставените стоки?!
Възникнало ли е задължение за плащане при липса на договор и остойностяване на стоките, които ищецът твърди да са поръчани и доставени.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображения кои от тях кредитира и защо не кредитира други, както и да обсъди наведените от страните релевантни за спора доводи и възражения, като изложи мотиви кои от тях намира за неоснователни и защо? /противоречие с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/04.01.2001 г. по тълк. д.№1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решенията по чл. 290 ГПК по гр. д.№2184/2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС, гр. д.№811/2018 г. на ІІ г. о. на ВКС, т. д.№1218/2021 г. на ІІ т. о. на ВКС, т. д.№2624/2016 г. на ІІ т. о. на ВКС, гр. д.№1332/2015 г. на ІV г. о. на ВКС, гр. д.№4564/2019 г. на ІV г. о. на ВКС, т. д.№1115/2017 г. на І т. о. на ВКС, гр. д.№1060/2014 г. на І г. о. на ВКС/; Има ли решаващо значение прекратяването на регистрацията на притежаваното от застрахования увредено при тотална щета МПС, съгласно изискванията на чл. 390 КЗ за евентуална основателност на иска срещу застрахователя, съответно за началния момент на забавата и за правото на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съизмеримо със законната лихва? /противоречие с решенията по т. д.№775/2014 г. на І т. о. на ВКС, т. д.№1256/2014 г. на ІІ т. о. на ВКС, т. д.№2278/2017 г. на І т. о. на ВКС/; Налице ли е неоснователно обогатяване на увреденото лице при получаване на застрахователно обезщетение в случаи на тотална щета без приспадане размера на установените запазени части? /противоречие с решенията по т. д.№469/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС, гр. д.№865/2012 г. на ІІІ г. о. на ВКС и т. д.№2365/2019 г. на ІІ т. о на ВКС/.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Може ли неизправна страна по двустранен договор да се ползва от потестативно право на разваляне на договора?
Незаплащане на уговорената цена по договора поставя ли лицето в забава?
Какви са предпоставките за прекратяване/разваляне на двустранния договор при неизпълнение на последния от страна на лицето, упражняващо потестативното право да развали договора?
При издадена фактура за дължима сума и частично плащане по нея освобождава ли длъжника от плащането на остатъка по фактурата? Представлява ли частичното плащане на фактура неизпълнение на договора?
Когато длъжник не е изплатил изцяло издадена фактура по договор необходимо ли е кредиторът отново да му отправи покана за плащане или вече е налице неизпълнение на договора?
Договореностите, постигнати с подписване на двустранен договор имат ли сила на закон между страните? Следва ли страните да спазят уговорките между тях както са регламентирани в договора?
При предвидени в договора основания за прекратяване и за разваляне на последния, които са идентични, но в единия случай е налице изискване за предоставяне на срок, а в другия не, следва ли съдът да отчете точната воля на страните обективирана в договора?
При предвидени в договора допълнителни основания за заплащане на уговорената по договора цена при сбъдването на определени условия следва ли съдът да се съобрази с волята на страните?
Възражението за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД, може да се упражни единствено с цел осъждане на страните за изпълнение и/или възможността за отказ от изпълнение на насрещно задължение? Може ли с възражението за неизпълнен договор да се цели само освобождаване от последиците на собствената забава на длъжника и разваляне на договора поради неизпълнение на насрещното задължение?
Възражение за неизпълнен договор по чл. 90, ал. 1 ЗЗД възможно ли е да се предяви с отговора на исковата претенция или същото следва задължително да е извършено изрично извънсъдебно?
Правната квалификация на възраженията на ответника трябва ли да бъде посочена в отговора или последната се определя от съда на база наведените обстоятелства?
При направено възражение за неизпълнен договор, довело до неизпълнение на насрещното задължение следва ли съдът да квалифицира това обстоятелство като възражение по чл. 90, ал. 1 ЗЗД?
Има ли преклузивен срок за упражняване на възражението за неизпълнен договор по чл. 90, ал. 1 ЗЗД? Възможно ли е възражение за неизпълнен договор да бъде направено от длъжника след изявление за разваляне на договора, направено от кредитор, който е в неизпълнение?
Длъжен ли е въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, както и да изложи мотиви във връзка с тях и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба възражения и доводи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
чл. 12 ГПК, чл. 153 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 298 ал. 1 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 88 ал. 1 ЗЗД, чл. 90 ал. 1 ЗЗД, чл. 90 ал. 2 ЗЗД, чл. 90 ЗЗД, чл. 95 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че анексите към предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове, съдържащи израза „купувачът предава в брой сумата от 9 778 лева, като аванс“, представляват разписка за получено плащане по смисъла на чл. 77 ЗЗД и имат обвързваща материална доказателствена сила, без да се тълкува цялостното съдържание на документите съгласно чл. 20 ЗЗД и без да се обсъдят събраните по делото доказателства, включително заключенията на съдебно-счетоводната експертиза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
чл. 153 ГПК, чл. 155 ГПК, чл. 175 ГПК, чл. 179 ал. 1 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 77 ал. 1 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.