Произнасяне по мярката за неотклонение и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията
Чл. 309. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) (1) След постановяване на присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение.
(2) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е признат за виновен, осъден е на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс и е налице реална опасност да се укрие, съдът може да замени мярката за неотклонение с по-тежка или да вземе такава.
(3) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е признат за виновен и е осъден на наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, реалната опасност подсъдимият да се укрие е налице, освен ако от доказателствата по делото не се установява противното.
(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание, по-леко от лишаване от свобода, или е оправдан, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона. В този случай задържаният подсъдим се освобождава още в съдебната зала.
(5) (Предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск на разноските по делото, на глобата и на конфискацията.
(6) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Определението по ал. 2 – 5 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.