Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 24 НПК

Основания, които изключват образуване на наказателно производство, и основания за прекратяването му
Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.; изм. и доп., бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.; доп., бр. 7 от 2019 г.) (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:
1. (изм. – ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) деянието не е извършено или не съставлява престъпление;
2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;
4. деецът е починал;
5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото;
7. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора;
8. деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;
8а. (нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.) извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство;
9. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство;
10. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава;
11. (отм. – ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.).
(2) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 9 наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда.
(3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за решаване на делото.
(4) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.) Наказателното производство се прекратява на основание ал. 1, т. 8а, ако в случаите по чл. 25, т. 5 в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.) Освен в случаите по ал. 1, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато:
1. липсва тъжба;
2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81;
3. пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини;
4. частният тъжител оттегли тъжбата си;
5. частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини; тази разпоредба не се прилага, ако вместо частния тъжител се яви негов повереник.
(6) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Наказателното производство се прекратява на основание ал. 5, т. 1 и в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, ако в шестмесечния срок след получаване на съобщение за спирането пострадалият от престъплението не подаде тъжба по реда на чл. 81.

чл. 24 НПК

Основания, които изключват образуване на наказателно производство, и основания за прекратяването му
Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.; изм. и доп., бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.; доп., бр. 7 от 2019 г.) (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:
1. (изм. – ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) деянието не е извършено или не съставлява престъпление;
2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;
4. деецът е починал;
5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото;
7. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора;
8. деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;
8а. (нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.) извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство;
9. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство;
10. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава;
11. (отм. – ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.).
(2) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 9 наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда.
(3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за решаване на делото.
(4) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.) Наказателното производство се прекратява на основание ал. 1, т. 8а, ако в случаите по чл. 25, т. 5 в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.) Освен в случаите по ал. 1, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато:
1. липсва тъжба;
2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81;
3. пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини;
4. частният тъжител оттегли тъжбата си;
5. частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини; тази разпоредба не се прилага, ако вместо частния тъжител се яви негов повереник.
(6) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Наказателното производство се прекратява на основание ал. 5, т. 1 и в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, ако в шестмесечния срок след получаване на съобщение за спирането пострадалият от престъплението не подаде тъжба по реда на чл. 81.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и че поради погрешното им разрешаване решението е очевидно неправилно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

съобразно критериите, дадени в т. 1 на ТР №1/2009 г., ОСГТК. Заявено е само, че съдът е следвало да посочи в мотивите си конкретното значение на релевантните за случая обстоятелства и да определи обезщетение в справедлив размер. Както обаче е разяснено в цитираното тълкувателно решение, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение, определени в чл. 281, т. 3 ГПК. В случая в касационна жалба и изложението към нея са наведени оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението, които са относими именно към хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК. Следователно липсата на правен въпрос във връзка с оплакванията на касатора препятства възможността касационното обжалване да бъде допуснато по поддържаното основание за това – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мими Фурнаджиева

Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2021

Когато интересът от иска, предвиден в чл. 124, ал. 5 ГПК, се обосновава чрез създаване на основание за отмяна на влязло в сила решение, неободима ли е друга връзка между неистинността на документа и решаване на делото, различна от тази, че съдържанието на влязлото в сила решение се основава на документа?
Твърденията на ищец по иск по чл. 124, ал. 5 ГПК относно престъпно обстоятелство, състоящо се в съставянето и използването на неистински документи, че извършителят на деянието на престъплението е останал неоткрит, необходимо ли е да се докаже в процеса кой е действителния извършител на деянието или е необходимо единствено да се докаже престъпното обстоятелство?
Когато наказателното преследване не може да бъде възбудено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК и извършителят е неизвестен достатъчно ли е ответник по делото на основание чл. 124, ал. 5 ГПК да бъде лицето, по отношение на което се противопоставят установените престъпни обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

Съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗОПНПИ /отм./, извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПНПИ /отм./?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

Налице ли е правен интерес за работодателя от предявяване на иск по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване наличието на престъпно обстоятелство, което от значение за ангажиране на имуществената отговорност на работника или служителя по чл. 203, ал. 2, предл. второ КТ за вреда, която е била причинена в резултат на престъпление, в случаите, когато наказателното производство срещу работника или служителя е било прекратено на повече от едно основание по чл. 24 НПК, едно от които е поради погасяване на наказателната отговорност поради изтичане на предвидената в закона давност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Стоил Сотиров

Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2014

е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл. 290 ГПК, определения по чл. 274, ал. 3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради това при отсъствие на общо основание съдът не дължи произнасяне по наличието или не на поддържаното допълнително основание. Що се отнася до доводите за необоснованост и неправилност на въззивното решение, следва да се има предвид, че същите са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

123 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право