чл. 437 ал. 2 ГПК

За съдебното решение, което финализира процедурата по чл. 435 ГПК приложими ли са разпоредбите на чл. 235 ГПК, касаещи исковото производство, при което крейният съдебен акт – решение притежава сила на пресъдено нещо?
При постановяване на съдебното решение, което финализира процедурата по чл. 435 ГПК прилага ли се изискването за неизменност на персоналния състав на съда по делото.
В производството по иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, следва ли съдът да преценява дали по делото, по което се атакува съдебното решение, е налице правен интерес за ищеца да поддържа иска?
Следва ли в производството по иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на съдебно решение, постановено в производство с правно основание чл. 435 ГПК, въззивният съд да установява дали е налице правен интерес от воденето на това съдебно производство, предвид, че третото лице жалбоподател в производството по чл. 435 ГПК е загубило към момента на постановяване на въззивното решение, със сила на пресъдено нещо, качеството си на трето лице владелец на имота?
Може ли въззивният съд да приеме, че е налице правен интерес от воденето на настоящото съдебно производство на основание чл. 270, ал. 2 ГПК, предвид, че на ищеца му е отречено със сила на пресъдено нещо качеството на трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява?
Допустим ли е иск за прогласяване нищожността на решение по чл. 435 ГПК, в случая в който същото няма сила на пресъдено нещо и няма характер на съдебно решение по исково производство, а към него са приложими правилата на чл. 274 ГПК и сл.?