всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 165 ал. 1 ГПК

Изключения от недопустимостта
Чл. 165. (1) В случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Кои са предпоставките за приложение на последиците по чл. 161 вр. с чл. 190 ГПК?
Следва ли страната, заявила искане за представяне на оригинал на документ /договор за заем/, сочен като основание на исковата претенция, да доказва съществуването на документа или да доказва съществуването на допълнително изпълнен документ върху оригинала на същия? Как се разпределя доказателствената тежест за доказване съществуването на документ и съществуването му представлява ли допълнителна предпоставка за приложение на чл. 161 ГПК?
Има ли доказателствено значение процесуалното бездействе на страна за представяне на документ, от който самата черпи материални и процесуални права? Как следва да процедира съдът ако непредставянето на документ от задължената страна е обосновано извън даден от съда срок и едва пред въззивната инстанция с недоказано твърдение за изгубен документ? Следва ли в посочената хипотеза да бъде санкционирано това процесуално поведение чрез приложение на последиците на чл. 161 ГПК?
Равнозначна ли е доказателствената сила на оригинал на договор за заем на стойност над 5 000 лв. с уговорени лихви и удостоверение от нотариус за вписан договор за заем в общия регистър на нотариуса с възпроизведено съдържание?
При оспорване на удостоверение на нотариус, съдържащо извлечение от общия регисътр за вписан договор, исканият оригинал на договора годно доказателства ли е за опровергаване съдържанието на договора и неговите основни елементи – като падеж на задължението?
Как следва да процедира съдът ако към исковата молба не е приложен оригинал или заверено копие на договор, на основание на който е заявена искова претенция и при допълнително заявено искане от ответника за представяне от ищеца на оригинал на договора за заем?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

не удовлетворяват общото основание за допускане на обжалване, тъй като са казуистични и са извадени от контекста на делото, не е аргументирана връзката им с предмета на делото и изложените мотиви от апелативния съд и предполагат произнасяне по съществото на спора, което е недопустимо на фазата на допускане на обжалване. По първия въпрос изтъква, че решението е постановено на база всички събрани по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, а заключението на ССЕ по делото е оспорено от ищеца и от синдика единствено по т. 3 и е изготвено на база приети от първоинстанционния съд доказателства, които също не са оспорени от ищеца и от синдика. По втория въпрос посочва, че в теорията и практиката няма съмнение относно приложението на разпоредбата на чл. 301 ТЗ и тя не е тълкувана разширително САС. Изразява несъгласие с основателността на касационната жалба.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Подлежат ли на доказване предпоставките на чл. 164, ал. 1 ГПК, при която e допустимо да се установяват обстоятелства, за които законът изисква писмен документ, или изключението от недопустимостта е обусловено единствено от процесуалните изявления на страните?
Допустими ли са свидетелски показания за установяване на обстоятелства, за които законът изисква писмен документ, ако се окаже, че за обстоятелствата относно съществуването и съдържанието на документа е можело да бъде проведено доказване по реда на чл. 192 ГПК /чрез писмени доказателства/?
С какви доказателствени средства е допустимо да се установява съществуването и съдържанието на упълномощителна сделка, извършена в нотариална форма?
Допустими ли са свидетелските показания на процесуален представител по пълномощие, дадени въпреки забраната на чл. 166, ал. 3 ГПК?
Фактически действия ли са действията по снабдяване с писмени доказателства в рамките на висящ процес въз основа на овластяване по реда на чл. 186 ГПК?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?
Доказването с косвени доказателства следва ли да изключи напълно вероятността от доказателствения факт да може да се направи извод, че правнорелевантният факт не се е осъществил?
Достатъчно ли е за доказване на изпълнението на договорно задължение за предаване на документ да се установи, че доказването на факта на оставянето му в кантората на нотариуса е било осъществено неговото предаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Какви са правните последици при неспазване на законоустановената писмена форма при сключване на трудов договор по реда на Кодекса на труда, когато липсват подписите на работодателя и служителя? Какви са правните последици, ако за такъв договор бъде подадено уведомление по реда на Наредба №5/2002 г. във връзка с чл. 62, ал. 5 Кодекса на труда до НАП?
Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява съдържанието на правни сделки, за които законът изисква писмена форма, какъвто е трудовият договор?
Допустимо ли е съдът да събира доказателства чрез свидетелски показания по реда на чл. 165, ал. 1 ГПК, когато страната обективно знае при кого и къде се намира документът, чието съдържание се опитва да се докаже със свидетелските показания, въпреки че с недобросъвестното си поведение и проявена небрежност самата страна е довела до невъзможност за представяне на самия документ по делото? Как следва да процедира съдът при прилагането на чл. 165, ал. 1 ГПК при наличието на такива данни по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Каква е доказателствената сила на представени заверени от страната преписи при направено изрично искане за представяне на оригиналите на основание чл. 183 ГПК?
Намира ли приложение разпоредбата на чл. 165 ГПК, когато страната, която следва да представи съответните писмени доказателства и има интерес от тяхното съхранение, сама ги е унищожила?
Може ли съдът да обоснове съдебното решение въз основа на оспорен частен документ, чиято автентичност не може да бъде доказана по категоричен начин?
Има ли доказателствена сила частен документ, в който се съдържа благоприятно за ответника изявление на негов служител, който действа от името и за сметка на ответника?
Допустимо доказателствено средство ли са писмените свидетелски показания?
Следва ли съдът при постановяване на съдебния си акт да анализира всички доказателства, събрани по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните?
Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност при спазване на логическите, опитните и научните правила?
Включването с последващ регулационен план на самостоятелен ПИ в съсобствен такъв, означава ли, че владението на същия представлява владение на реална част по смисъла на чл. 59 ЗТСУ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Относно приложението на чл. 183, ал. 1 и чл. 193 ГПК и доказателствената стойност на ксеро-копие от частен документ, представен от ищеца и оспорен от ответника, чийто оригинал не е представен, и за който е установено, че е унищожен не по вина на страната, която се ползва от него. Следва ли същият да се изключи от доказателствата по делото или съдът може да го ползва при постановяване на решението и формиране на фактическите и правни изводи?
По въпроса, свързан с приложението на чл. 165, ал. 1 и ал. 2 ГПК относно доказателствените средства за установяване съдържанието на загубен или унищожен не по вина на страната документ
По въпроса за произнасянето по реда на чл. 161 ГПК при наличие на основанията за такова произнасяне - ответникът е създал пречки за събирането на доказателства, като не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд за тяхното представяне. Твърди се произнасяне от въззивната инстанция по въпроса в отклонение от решенията на ВКС по т. д.№1919/2018 и 1892/2017 и двете на 1, т. о. и по гр. д.№2732/2016 на 4 г. о.
По въпроса за приложението на чл. 175 ГПК и как следва да се цени направеното от ответника в отговора на въззивната жалба признание на неизгодни за нея факти
По въпроса за процесуалната преклузия на доказателствени искания, формулирани с исковата молба по реда на чл. 192 ГПК, депозирани преди даването на ход на делото в първото по ред съдебно заседание, както и на такива, направени във връзка с дадени от съда указания за представяне на доказателства, който отново се твърди, че е разрешен в противоречие с цитирана практика на касационната инстанция
За доказателствената стойност на счетоводните записвания, когато редовността на воденото счетоводство не е доказана при твърдение за произнасяне от въззивната инстанция по този въпрос в отклонение от цитирана практика на ВКС
Относно реалния характер на договора за заем и възможността предаването в собственост на заемната сума с основание договор за заем и поемането на задължение за връщането й да бъдат извършени преди материализиране на волеизявленията на страните по договора в писмен документ, както и по материално-правния въпрос за приложението на института на чл. 107 ЗЗД
По въпроса за тълкуването на договора според действителната воля на страните и в контекста на конкретните обстоятелства при сключване на договора, съобразно целта на договора и съобразно принципите на добросъвестността и добрите нрави - чл. 20 ЗЗД

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Първият е относно допустимостта на свидетелски показания за установяване на плащане, при условията на чл. 165, ал. 1 ГПК, в случаите в които законът изисква писмен документ, но документът не е изгубен, а страната която иска допускане на свидетелски показания знае у чие държание е документа?
Следва ли в хипотезата на чл. 165, ал. 1 ГПК, съдът да приеме за установено съществуването на документа, в случай, че неговото съдържание е установено със свидетелски показания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Чрез какви правни средства може да се иска унищожаване по чл. 42, ал. 2 ЗЗД на упълномощителна сделка, въз основа на която е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и унищожаване на сключения въз основа на нея договор за покупко-продажба на недвижим имот. Може ли да бъде искана недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, освен с иск и насрещно възражение, и чрез реплика в искова молба?
Какъв е срокът за предявяване на иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителност на упълномощителна сделка и на сключения въз основа на нея договор за покупко-продажба на недвижим имот. Може ли да се иска унищожаване на пълномощно и на сключения въз основа на него договор за покупко-продажба на недвижим имот, без предявяване на иск за неговата недействителност по чл. 42, ал 2 ЗЗД, направено само с реплика на искова молба, след изтичане на срока за предявяване на иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителност?
Позоваването на недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, след изтичане на срока по чл. 35 вр. чл. 32 ЗЗД, чрез реплика в исковата молба, представлява ли заобикаляне на закона и злоупотреба с права, нарушава ли правната стабилност и правната сигурност?
Следва ли съдът да кредитира заключение на графологична експертиза, изготвена върху копие от документ – пълномощно за разпореждане с недвижим имот, заверено пред нотариус, предвид унищожаване на оригиналния документ и при наличие на доказателства, че оспорващият подписа си е изчакал нормативно определените срокове за съхранение на оригинала и едва тогава го е оспорил. При липсата на оригинал и възможността за евентуално извършена техническа подправка на подписа върху първообраза, може ли само въз основа на тази експертиза съдът да признае пълномощното за истински документ и длъжен ли е да обсъди всички събрани по делото доказателства в тази насока?
Следва ли съдът да кредитира заключение на графологична експертиза, изготвена върху копие от документ – пълномощно за разпореждане с недвижим имот с нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителя, за който документ не е изключено да е създаден чрез пренасяне на съдържание, което би могло да е различно от това, което е било върху оригиналния документ? При положение, че логически не е изключена възможност копието на писменото пълномощно, обект на експертиза, да е различно от първообраза му, може ли единствено на заключението на вещото лице съдът да направи извод за авторството на подписа на упълномощителя?
Може ли да бъде искана недействителност на упълномощителна сделка по чл. 42, ал. 2 ЗЗД чрез реплика в искова молба?
Допустимо ли е да се иска унищожаване на упълномощителна сделка и на сключен въз основа на нея договор за покупко-продажба на недвижим имот без изрично предявяване на иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а само с реплика в исковата молба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2022

Във връзка с обсъждане на доказателствата, установяващи наличието на повторно сключен брак между Н. Т. и Р. В., съдът следва ли да направи преценка на всички доказателства, като ги съпостави едно с друго и ги анализира съобразно техния действителен смисъл. Мотивите на въззивния съд трябва ли да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, включително и по отношение обсъждането на решеното, постановено в охранително производство?
Когато в рамките на спорното съдебно производство се установи, че факт с правно значение, който се доказва само с официален документ, който не може да бъде представен, тъй като е погинал не по вина на лицата, които се ползват от него, то за неговото доказване при условията на чл. 165, ал. 1 ГПК допустими ли са всички доказателствени средства и те следва ли да бъдат обсъдени и съпоставени, дори, ако решението, произнесено по реда на охранителното производство е протекло в нарушение на чл. 544, ал. 2 ГПК без участие на заинтересованите лица, които оспорват неговото съществуване, но които са били известени за неговото провеждане, тъй като разглеждането на иска за делба е било спряно до постановяване на решението по чл. 542 ГПК?
Постановеното решение в охранителното производство по чл. 542 ГПК и сл., инициирано по молба на Р. и М. Н. за установяване на факт с правно значение – сключването на граждански брак на наследодателя им Р. Г. В. с Н. Т. В., официалният документ – акт за граждански брак, за който факт е унищожен не по тяхна вина и произнасянето по което е станало без участие на заинтересована страна, има характера на нищожен или недопустим съдебен акт и следва ли да бъде зачетено от съда по реда на чл. 297 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

За значението на представените и описани документи в нотариалния акт, легитимиращи представителната власт на лицата пред нотариуса?
При кои нотариални действия погрешното отбелязване на обстоятелства в нотариалното удостоверяване, като съвкупност на елементите от съдържанието на нотариалния акт по чл. 580 ГПК, води до нищожност по смисъла на чл. 576 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

12315 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела