чл. 154 ал. 2 ГПК
Доказателствена тежест
Чл. 154. […] (2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това.
чл. 154 ал. 2 ГПК
Доказателствена тежест
Чл. 154. […] (2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
– „ Ако не е уговорено противното договорните / възнаградителни/ лихви по чл. 240, ал. 2 ЗЗД/изтекли до момента на цесията 09.12.2019г. и следващите се до настъпване на изискуемостта на 18.03.2021г. – чл. 1.5 във вр. с чл. 3 ДВ от 26.07.2016г./като акцесорна принадлежност, преминават ли по силата на закона/чл. 99, ал. 2 in fine от ЗЗД/ върху новия кредитор / „ Оптикс“ АД/ заедно с прехвърлянето на главното вземане по договор за заем /200 000лв заемна сума/дори и да не са изрично описани в договора за цесия /от 09.12.2019г./ и 2 „ С оглед нормите на чл. 99, ал. 2 ЗЗД / ако не е уговорено противното/ и чл. 154, ал. 2 ГПК върху оспорващия ли е обратната тежест на доказване дали договорна/ възнаградителна/ лихва по чл. 240, ал. 2 ЗЗД/ изтекли до момента на цесията и следващите се до настъпване на изискуемостта/, като акцесорна принадлежност към съществуващо главно вземане по договор за заем, не са прехвърлени с договор за цесия, когато изрично не са описани в него.“ Страната е посочила, че тези въпроси били разрешени в противоречие с практиката на ВКС и ВС. Поддържала е, че извода на съда, че вземането за възнаградителна лихва не е включено в договора за цесия е „ очевидно неправилен „ с оглед поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторът пространно е изложил оплакването си за неправилност, така квалифицирано и от него по отношение на посочения извод. Страната подробно е развила своето разбиране по съществото на спора, а в заключение е посочила и отговорите на поставените въпроси. В изложението под линия са сочени и решение на САС и определение на ВКС, както и редица други решения на ВКС във връзка с изложеното по отношение на дефинитивната определеност на изискванията на чл. 99 ЗЗД. Други доводи не са развити.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елеонора Чаначева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
са свързани с трансформацията на правото на собственост, и какви предпоставки следва да са налице, за да се приеме за установена и доказана сочената трансформация, кой носи доказателствената тежест за тяхното установяване и доказване. В изложението на касационните основания, са формулирани следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. „Общината дължи ли да докаже на какво основание е придобила правото на собственост върху имота, кога е придобила това право на собственост, и ако твърди трансформация на осн. П..46 ПЗР ЗИД на ЗС, следва ли да установи наличието на предвидените предпоставки?“ при наведени твърдения, че липсват доказателства процесният имот към датата на влизане в сила на тази законова разпоредба да е бил заварен като част от имот- частна държавна собственост и да е бил отреден по силата на действащия към този момент подробен устройствен план за посочените нужди на общината без значение дали имотът е застроен или незастроен. Излага се, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с възприетото в Решение №15/19.02.2016г. на ВКС по гр. д. №4705/2015г., II г. о., че при липса на каквито и да е доказателства, че спорният имот е бил придобит от общината чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна общинска собственост не е в състояние да го легитимира като собственик. Затова и простото възпроизвеждане в акта за общинска собственост на обща законова разпоредба, по силата на която опредена категория имоти стават общински по силата на закона, не е в състояние да обуслови извод за установеност на правото на собственост на общината, при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал държавен в периода преди влизане в сила на въпросната разпоредба. Следващият въпрос: 2. „Длъжен ли е съдът да разреши спора, като подложи на преценка събраните по делото и относими към спора доказателства като основе решението си само върху осъществили се в обективната действителност факти?“ се поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с възприетото в постановени по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК решения на касационна инстанция по гр. д. №5980/2014г., гр. д. №2683/2015г. и [населено място] №890/2011 г., всички на I г. о. на ВКС и гр. д. №1798/2016 г. на IV г. о. на ВКС, като се твърди, че в нарушение на функцията му на решаваща, а не контролно- отменителна инстанция, ОС -Благоевград е постановил решението си в противоречие с последователната и непротиворечива съдебна практика, с която се приема, че съгласно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК - решаващият съд е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства, по отделно и в тяхната взаимосвързаност, съотнесено към доводите и възраженията на страните. Твърди се, че с обжалваното решение въззивният съд не е дал отговор на един от най- съществените за изхода на спора въпроси, а именно: 3. „Упражнявано ли е владение върху процесната част от поземлен имот с идентификатор [№] и това владение могло ли е да легитимира ищците, като собственици на имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност към датата за периода, заявен в исковата молба и след като [община] е удостоверила върху официален документ, че в регистрите си „няма данни за имота? и 4. „Налице ли е упражнявано от ищците владение и ако такова е налице, това владение могло ли е да легитимира ищците, като собственици на имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност към датата, на която са поискали заверката на молба- декларация по чл. 587, ал. 2 ГПК от [община]?“, като се твърди, че в тази част въззивното решение противоречи на Решение №60137/31.01.2022г., постановено по гр. дело №609/2021г. на ВКС и на Решение №61/07.07.2022г, постановено по гр. дело №1659/2020г., 1-во г. о. на ВКС. Според касаторите, в нарушение на процесуалните правила, ОС Благоевград не е изпълнил задълженията си да се произнесе по правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд, обусловили изхода на спора, предвид което касационната инстанция следва да даде отговор и на въпроса: 5. „Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционното решение, обуслови изхода на спора?“ при наведено твърдение, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ТР №1/2013 г. на ОСГТК, Решение №81 по гр. д. №5534/2014 г., IV г. о., Решение №42 по гр. д. №4492/2014 г., III г. о., Решение №127 по гр. д.№1224/2013 г., IV г. о., което сочи на неизпълнение и на друго процесуално задължение на въззивния съд- да извърши анализ и цялостна преценка на всички доказателства при обосноваване на фактическите и правни изводи по спора, с оглед на заявеното от страните в съответните преклузивни срокове, като е нарушил и диспозитивното начало с оглед процесуалното поведение на ответника и заявените от него искания и възражения в срока по чл. 131 ГПК и след постановяване на доклада от първата инстанция. Твърди се, че обжалваното решение е и очевидно неправилно, тъй като приложимият закон не само, че не е приложен правилно, но е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, без съдът да съобрази твърденията на всяка от страните, и доколко същите са били заявени в срок, респективно - е било указана на съответната страна доказателствената й тежест и според касаторите от съдържанието му не става ясно - въз основа на кои доказателства съдът е формирал своето убеждение за отмяна на постановеното от РС Благоевград. Следващият поставен въпрос е: 6. „Какви са предпоставките за установяване на владение и в частност представлява ли такава окупацията (завладяването) и ако да то при позоваване на придобивна давност трябва ли да се установи и начинът на окупацията (завладяването)?“ при наведени твърдения, че по същия въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение №262 от 01.11.2012г. по гр. д.№439/2012г. на II г. о., решение №445/21.07.2012г. по гр. д.№283/2010г. на I г. о. и ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС. По въпроса: 7. „Необходимо ли е при въведено възражение за придобивна давност да се установява начинът и моментът на завладяване на имота с оглед изискването същото да е явно и спокойно, както и с оглед предвидената в чл. 79 ЗС продължителност на владението и обстоятелството в полза на кое лице е започнала да тече, съответно е изтекла придобивната давност?“ касаторите считат, че решението е постановено в противоречие с Тълкувателно решение №1/06.08.2012г. по т. д. №1/2012г. на ОСГК, Решение №110/20.03.2012г. на ВКС по гр. д. №870/2011г., II г. о., Решение №79 от 05.07.2019г. по гр. д. №3706/2018г. на ВКС, Решение №75 от 03.07.2019г. по гр. д. №2871/2018 г. на ВКС, 2-ро гр. отделение, Решение №2 от 11.04.2019 г. по гр. д. №1117/2018 г. на ВКС. Твърди се, че съдът е дал отговор и на въпросите: 8. „С какви действия претендиращият собствеността следва да демонстрира владение и намерение за своене, и след като никой не се е противопоставил на установеното от него владение, същият държател ли е на имота, до момента, в който някой реши да се индивидуализира, като собственик на имота? Дали позоваването е елемент от фактическия състав на чл. 79 ЗС?“ , в противоречие с практиката на ВКС, обективирана решение №45/15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №6619/2013 г., Решение №136 от 17.08.2011 г. на ВКС по гр. д. №774/2010 г., Решение №153 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №889/2012 г., Решение №112/07.08.2019г., постановено по гр. дело №3065/2018г, 1-во, г. о, ВКС, както и на ТР №11/21.03.2013г по т. д. 11/2012г на ОСГК на ВКС. Следващият въпрос, на който следва да бъде даден отговор от касационната инстанция е: 9. „Длъжен ли е съдът да разреши спора, като подложи на преценка събраните по делото и относими към спора доказателства и като основе решението си само върху осъществили се в обективната действителност факти?“, който се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с възприетото в постановени по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК решения на касационна инстанция по гр. д.№5980/2014г., гр. д. №2683/2015г. и гр. д.№890/2011г. , всички на I г. о. на ВКС и гр. д. №1798/2016г. на IV г. о. на ВКС, Решение №105/12.11.2018г., постановено по гр. дело №3109/2017г. 1-во, г. о. ВКС, и предвид изводите му, препращането му към първоинстанционното решение и липсата на отговор на всички заявени с въззивната жалба възражения. С оглед изводите на въззивния съд, касаторите считат, че отговор следва да бъде даден и на въпроса: 10. „Следва ли [община], оспорвайки правото на собственост, да проведе пълно и главно доказване на фактическия състав на твърдяното от същата придобивно основание?“, доколкото решението противоречи на ТР №11/21.03.2013г, по т. дело №11/2012г на ОСГК на ВКС; решение №87 от 7.05.2015г. на ВКС по гр. д. №6486/2014 г., I г. о., Решение №183 от 1.08.2013 г. на ВКС по гр. д. №847/2012г., I г. о. Считат, че е налице и неправилно позоваване и приложение на чл. 69 ЗС, което сочи и на очевидна неправилност на съдебния акт поради нарушение на императивна норма на чл. 69 ЗС, на чл. 79, на чл. 154, ал. 2 ГПК и на чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Решението противоречи и на Решение №117/07.11.2018г., постановено по гр. дело №3954/2017г., и решение по гр. дело №4431/2017г на 1-во, г. о. ВКС. Твърди се, че въззивната инстанция не е изпълнила задължението си да постанови решението въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, в мотивите си обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои от тях приема за установени и въз основа на кои доказателства, кои факти намира за недоказани. Посочва се, че решението е постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, и противоречи на Решение №190/07.02.2020г., постановено по гр. дело №24/2019г. на 1-во, г. о. ВКС, като въпросът, на който следва да бъде даден отговор е: 11. „Въззивната инстанция длъжна ли е да обсъди всички събрани по делото доказателства и да даде отговор на всички заявени от страните възражения и оплаквания?“. По всички изложение съображения, касаторите молят да се допусне до касационно обжалване Решение №478/28.07.2023г., тъй като е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, очевидно неправилно, постановено в противоречие със задължителната практика ВКС и практиката на ВКС, и е очевидно неправилно.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 12 ГПК, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 130 ал. 2 ЗСВ, чл. 131 ГПК, чл. 154 ал. 2 ГПК, чл. 17 ЗУТ, чл. 200 ЗУТ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 587 ал. 2 ГПК, чл. 587 ГПК, чл. 6 ЗС, чл. 68 ал. 1 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 86 ЗС
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
се сочи противоречие с решение по гр. д. №1338/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение по гр. д. №4265/2014 г. на ВКС, IV г. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 12 ГПК, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 152 ЗЗД, чл. 154 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 59 ЗЗД, чл. 68 ЗС, чл. 70 ал. 1 ЗС, чл. 70 ал. 2 ЗС, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ал. 2 ЗС, чл. 79 ЗС
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
1. Относно предпоставките за придобиване по давност на недвижим имот; 2. Относно прилагане на института на придобивната давност; 3. Относно промяната на държането във владение; 4. Относно демонстрирането на намерението за своене към собственика; 5. Относно елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно дали сред тях се включва изискването собственикът да е осведомен за намерението за своене на владелеца, т. е. владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика; 6. Относно конститутивното действие на решенията на Общинските служби по земеделие, с които се възстановява собствеността върху земеделските земи по ЗСПЗЗ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, чл. 10 ЗСПЗЗ, чл. 108 ЗС, чл. 154 ал. 2 ГПК, чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ, чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ, чл. 27 ППЗСПЗЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 69 ЗС, чл. 79 ал. 1 ЗС
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Длъжен ли е въззивният съд, при постановяване на решението си, да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и да основе решението си на обстоятелствата, които е приел за установени по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
За доказателствената тежест по чл. 154, ал. 2 ГПК за оборване на презумпцията по чл. 301 ТЗ и дали банково удостоверение – авизо за местен превод, съдържащо: факта на нареждане на превода, наредителя, сметката, от която се извършва превода, основанието за превода, размера на сумата и заверяването на сметката на получателя, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Върбанова
чл. 154 ал. 2 ГПК, чл. 154 ГПК, чл. 159 ал. 2 ГПК, чл. 179 ГПК, чл. 18 ал. 2 т. 2 ТДТС, чл. 182 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 301 ТЗ, чл. 414 ГПК, чл. 422 ГПК
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 154 ал. 2 ГПК, чл. 190 ал. 1 ГПК, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 283 изр. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 326 ал. 2 КТ, чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ, чл. 329 КТ, чл. 333 КТ, чл. 8 ал. 1 КТ, чл. 8 ал. 2 КТ, чл. 8 КТ
Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020
Следва ли съдът, който разглежда иск или възражение за трансформация на лични средства с правно основание чл. 21 СК 1985 /отм./, ал.1 или ал.2 в придобит по време на брака недвижим имот от жилищностроителна кооперация, без твърдение на страната по делото, предявила иска или направила възражението и без доказателства за това, или без това обстоятелство да е безспорно между страните, да приеме, че действителната придобивна стойност на недвижимия имот съответства на базисната цена на недвижимия имот, определената съгласно Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти (НБПЦНИ) и посочена в нотариалния акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК за нуждите на нотариалното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.