чл. 373 ГПК

Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички представени и неоспорени доказателства? Допустимо ли е съдът да обоснове решението си единствено на твърдения на ответника и на представени от него писмени доказателства, които са направени и представени по делото след приключване на двойната размяна на документи по търговски спорове и след настъпване на преклузията по чл. 370 ГПК и чл. 373 ГПК? В производства, насочени към попълване на масата на несъстоятелността, синдикът, конституиран като задължителен съищец, представлява ли „трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК и направени от него оспорвания относно достоверност на датите на частни документи следва ли да се опровергават от страната, която ги е представила по правилата на този текст? Допустимо ли е съдът да обосновава решението си въз основа на писмено доказателство, което не е представено в оригинал според хипотезата на чл. 183, ал. 1 ГПК? Допустимо ли е въззивният съд служебно да се произнася относно частична нищожност на сделка, когато се касае за нищожност, обоснована от привидност на сделка, без никоя от страните да е въвела такова възражение или твърдение в отговора на исковата молба и в същия срок не е представила доказателства в тази насока? Допустимо ли е съдът да се произнася относно частична симулация на договор, когато не са въведени такива твърдения от страните и съдът с доклада си не е уведомил страните, че ще се произнесе по този въпрос служебно? Представлява ли оспореният предварителен договор начало на писмено доказателство за наличие на симулация и достатъчен ли е да се установи безспорно наличието й?